Решение №114 от 21.4.2009 по гр. дело №644/644 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 114
 
София 21.04.2009 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети февруари, две хиляди и девета  година, в състав:
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
          ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
 
при участието на секретаря Юлия Георгиева 
изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова                                                                    гражданско дело № 644/2008    година.
 
 
 
Производство на касационно обжалване на основание чл.218а ГПК. /отм./
Д. Т. М. от гр. С. е подала касационна жалба срещу решението на Силистренския окръжен съд по гр. д. № 75/2007 год..
Ответната страна О. Т. не е взела становище.
Ответниците по жалбата, в качеството им на помагачи на ответника О. Т. , М. М. С. и Т. Г. С., със съдебен адрес в гр. Р., не са взели становище по жалбата.
При касационната проверка се установи следното:
Силистренският окръжен съд с въззивно решение от 14. 11. 2007 г. по гр. д. № 75/2007 год. е отхвърлил предявеният от Д. М. против О. Т. , иск за признаване за установено, че издаденото удостоверение за наследници на Г. /Гануца/ К. К. , № 1023/03. 06. 1992 г., е неистинско. Решението е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд, след като първото въззивно решение, постановено от Силистренския окръжен съд на 19. 7. 2004 г. по гр. д. № 226/2003 г., е отменено от касационния съд, с решение от 28. 2. 2007 г. по гр. д. № 2723/2004 год.. Решаващият съд е отхвърлил установителния иск за неистинност на удостоверението, тъй-като е приел, че то отразява вярно наследствените връзки между наследодателката на ищцата Г, починала през 1947 г. и лицето Г. Т. С. , конституиран по делото като трето лице – помагач на ответника, починал на 12. 3. 2006 г. и заместен от наследниците му М. С. и Т. С.
Изводите и решението на Силистренския окръжен съд са правилни.
Делото е образувано по искова молба на М. , с която е конкретизирано основанието на иска – вписване в удостоверението на неверни обстоятелства относно действителните наследниците на Г. К. , чрез дописване на лицето Т. Х. С. за неин наследник, който е оставил за свой наследник Г/ третото лице- помагач на ответната община/ и по този начин ищцата е лишена от правото на единствен наследник на нейната баба Г. К. С оглед на така заявения предмет на спора, решаващият съд правилно е преценявал истинността на удостоверението от 3. 6. 1992 г. относно наличието на наследствени права на лицата, посочени като наследници на Г. К. След цялостна преценка на доказателствата, съдът точно е констатирал, че след смъртта на Г. /Гануца/ К. на 18. 11. 1947 г., нейното наследство е преминало към сина й Т. К. , починал на 21. 2. 1959 г. и оставил двама наследници – преживялата го съпруга М ищцата М, негова дъщеря от друг брак.становено е, че след смъртта на М. К. , починала през 1982 г., нейното наследство, представляващо ? ид. ч. от наследството на Т. К. е преминало у Г. Т. С. , племенник на М. К. – син на нейния брат Т, починал през 1962 год.. Съдът е приложил точно нормативните правила за наследяване по закон и обосновано е приел, че Г. Т. С. е наследник на Г. /Гануца/ К. , което прави несъстоятелно твърдението на ищцата, че вписването му като наследник е невярно. Съдът правилно е оставил без уважение доводите на ищцата, че предмет на спора не е установяване на родствени връзки и наследствени права, а истинността на удостоверителен документ във връзка с процедурата и формата на издаването му. Както е казано по-горе, самата ищца е заявила като основание на иска, невярното удостоверяване, според нея, на обстоятелството, че Г. С. е наследник на Г. К. , с което той я лишава от правото й на неин единствен наследник. Същността на спора за признаване или отричане истинността на удостоверението е установяване на факта, дали лицето Г. С. е наследник на Г. К. . След като този факт е установен от съда, твърдението за неистинност на удостоверението е опровергано.
Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд
 
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 14. 11. 2007 г. по гр. д. № 75/2007 г. на Силистренския окръжен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top