О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 24.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 533 /2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Д. Н. М. и Я. А. М., двамата от гр. С., са подали касационна жалба срещу решението на Варненския окръжен съд по гр. д. № 709/2008 год.. Към жалбата е приложена молба – изложение за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата, ищци по делото, Н. Ю. А. и Н. Ф. А., двамата от гр. С., считат жалбата за недопустима поради липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Варненският окръжен съд, с въззивно решение от 20. 1. 2009 г. по гр. д. № 709/2008 г. е приел, за установено в отношенията между Н, от една страна, и Д. М. , от друга страна, че пълномощно от 17. 2. 2006 год., заверено в Кметство гр. С., е недействително поради липса на воля и на основание чл. 26, ал. 2, във връзка с чл. 44 ЗЗД. Със същото решение е прогласена за нищожна, поради липса на съгласие и на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, сделката, удостоверена с нот. акт № 109/16. 3. 2006 г., с която Д. М. , като пълномощник на Н. А. и Н. А. , е продал на себе си, по време на брака му с Я. М. недвижим имот – дворно място от 625 кв.м., УПИ *Х-702 в кв. 37 по плана на гр. С., с построената в него жилищна сграда и други подобрения.
Искането на жалбоподателите за допускане на касация е обосновано с разпоредбата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по съществен материалноправен въпрос относно действителността на едностранната сделка и тълкуването на действителната воля, с оглед фактите по делото, целта на договора и добросъвестността, което е от значение за точното прилагане на закона. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, обаче, жалбоподателите не са изложили конкретни съображения относно несъответствието или неточното прилагане на закона при произнасянето на решаващия съд по въпроса за действителността на едностранната сделка – пълномощното от 17. 2. 2006 г.. В мотивите на въззивното решение се съдържат подробни изводи на съда, обосновали решението му за обявяване недействителност на упълномощителната сделка. Посочено е, че при разпореждане с недвижими имоти е необходимо изрично упълномощаване, което предполга изразена воля на упълномощителя за конкретизация на имота, вида на сделката и условията за извършването й. Тази преценка на съда е съобразена и с цитирано решение на касационния съд.пълномощаването от 17. 2. 2006 г. не отговаря на такива условия. В т. 3 от текста на пълномощното е дадено право на М. да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество на Н. А. и Н. А. , но не е посочено, че обект на такова разпореждане може да бъде спорния имот. На тази база, решаващият съд е приел, че пълномощното не съдържа воля за разпореждане с конкретния имот и то е не дало валидна представителна власт на М. за извършване на продажбата на имота на самия него.
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20. 1. 2009 г. по гр. д. № 709/2008 г. на Варненския окръжен съд по жалбата на Д. М. и Я. М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: