Р Е Ш Е Н И Е
№ 856
София, 15.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 3285/2008 година.
Производство за разглеждане на касационна жалба по чл. 290 ГПК.
Русенският окръжен съд, с въззивно решение от 14. 5. 2008 г. по гр. д. № 175/2008 г. е оставил в сила решението на Русенския районен съд по гр. д. № 3877/2007 г., с което е отхвърлен, предявеният от Ц. Д. против М. Л. и С. И. , иск за делба на недвижим имот – дворно място от 2025 кв.м. в с. Т., област Р. , имот пл. № 155 в кв. 15 по плана на селото, заедно с построените в него сгради. Съдът е счел за недоказано твърдението на ищцата Д, сега жалбоподателка, че този имот е бил собственост на М. М. /Гетчиев/, починал през 1972 год. и общ наследодател на страните по делото.
В касационната жалба на Ц. Д. срещу въззивното решение се съдържат доводи за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответниците М. И. Л. и С. И. И. не са взели становище по жалбата.
След проверка, съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, касасионният съд счита жалбата за основателна.
Въззивното решение е постановено по реда на чл. 196 и следващите от ГПК /отм./ и за него са приложими изискванията на чл. 188 ГПК /отм./ – преценка на всички доказателства по делото и доводи на страните. Решаващият съд е приел, че по делото няма доказателства, наследодателят на страните М да е бил собственик на процесния имот, която констатация е неточна. Към исковата молба е приложена скица на имота, издадена от Община Р.. 4 от досието на гр. д. № 3877/07 г./, на която е удостоверено, че по разписния лист, имот № 155 е записан на наследници на М. А. М. Това удостоверяване има характер на писмено доказателство за наследствения имот по смисъла на чл. 278, ал. 1, б.”б” ГПК /отм./ и съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не го е преценявал при обсъждането на доказателствата. Неточна и неизчерпателна е преценката на решаващия съд на правните доводи на двете страни в процеса. Ответниците се позовават на изключителна собственост върху имота в резултат на придобивна давност, видно от представения от тях нот. акт № 126/16. 7. 2007 г.. Тъй-като актът е съставен четири години след смъртта на общата на ответниците наследодателка С, починала през 2003 г. и дъщеря на М. М. , починал през 1972 г., следва, че ответниците се позовават на изработена от тяхната праводателка придобивна давност върху имота. В тази насока са и ангажираните от ответниците гласни доказателства. Посочените от тях свидетели установяват, че С. К. и съпругът й И. К. са живеели в имота като собственици, че И. К. е съборил част от съществуващата къща и построил нова къща на друго място в имота и пр. При тези данни по делото, решаващият съд следваше да констатира, че възражението на ответниците за изключителна собственост се основава на обстоятелства, че приживе или след смъртта на М. М. през 1972 г., праводателите на ответниците са установили самостоятелно владение върху имота и са го придобили по давност. Съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е отхвърлил искането на ищцата за гласни доказателства във връзка с изясняване на възникналия спор и по този начин, в нарушение на основни принципи на гражданския процес, я е лишил от право на защита. Съдът едностранчино е анализирал показанията на разпитаните свидетели. Те са установили, че в имота е живяла и самата ищца и това е житейски обяснимо, тъй-като след смъртта на баща й А. А. през 1940 г., тя е останала да живее в родния си дом и при своя дядо М. М. , когото е наследила след смъртта му през 1972 год. Независимо от данните, че впоследствие тя е заживяла на друго място, тя не е изгубила качеството си на съсобственик на имота по наследство и твърденията на ответниците за придобиване на имота по давност от праводателката им С. К. и нейния съпруг И, изискват преценка дали същите са своили имота изцяло и единствено за себе си, като са отблъснали правата на ищцата или са упражнявали владението върху имота като съсобственици по наследство, т. е. и от нейно име. Тъй-като наследственият имот включва земя и сгради, решаващият съд е следвало да прецени горепосочените обстоятелства за анимуса на владение за всеки от обектите поотделно. За пълното изясняване на спора, съдът е следвало да назначи и техническа експертиза, която да даде заключение за записванията на имота по разписния лист, актуалната му териториална идентификация, за наличието на сгради в имота, момента на изграждането им, данни за строителните им книжа и др.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 14. 05. 2008 г. по гр. д. № 175/2008 г. на Русенския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: