О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 09.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 756/2009 година.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба от ЖСК”А”, гр. П. срещу определение на ВКС по гр. д. № 1671/2009 год…
Ответницата П. Д. М. от гр. П. моли да се остави без уважение частната жалба като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Ж. „А”, гр. П. е подала молба за отмяна по чл. 303 ал. 1, т. 3 ГПК на влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 3906/2007 г. на Пловдивския районен съд, за разглеждането на която е образувано гр. д. № 1671/2009 г. на ВКС, трето гражданско отделение. Състав на същото отделение, с определение от 13. 11. 2009 г., е прекратил производството, като е оставил без разглеждане искането за отмяна. Съдът е счел за недопустима молбата за отмяна на две основания – оспорваното решение. не може да бъде обект на отмяна по чл. 303 ГПК, тъй-като с него не се разрешава материално правоотношение и не е налице конкретното основание за отмяна по .чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй-като решението не се основава на съдебно постановление, което впоследствие е било отменено.
Настоящият състав на касационния съд счита за правилни изводите на другия състав на касационния съд, че в случая не са налице материалноправните предпоставки на хипотезата по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, което води до липса на процесуално право на искане за отмяна на това основание.
Пловдивският районен съд, с решението от 31. 1. 2008 г. по гр. д. № 3906/2007 е отменил решенията на общото събрание на ЖСК” А. ”, приети на 7. 11. 2007 год., по предявен от П. М. , иск на основание чл. 39 ЗЖСК. Според молителя по чл. 303 ГПК, искането за отмяна е основано на решение от 15. 6. 2009 г. по ф. д. № 50000/1970 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е заличено вписване, извършено с решение от 2. 5. 1990 г. по същото фирмено дело.. Твърди се, че при решаване на гр. д. № 3906/2007 г. районният съд е мотивирал изводите си с удостоверение за актуално състояние на Ж. „А”, което възпроизвежда решението от 2. 5. 1990 год..
Твърденията са неоснователни.
Решението от 2. 5. 1990 г. по ф. д. № 50000/1970 г. на Пловдивския окръжен съд постановява вписване на промени в управителния съвет на Ж. „А” и конкретно на вписване за член на УС на лицето П. М. вместо лицето Д. С. Заличаването на това вписване с решението от 15. 6. 2009 г., не води до извод, че П. М. не е била легитимирана да предяви иск по чл. 39 ЗЖ. за отмяна на решения на общото събрание на кооперацията, тъй-като такъв иск може да води всеки член –кооператор, а не само член на управителния съвет. При разрешаване на спора по гр. д. 3906/2007 г. Пловдивският районен съд не се е занимал и не се е произнасял по въпроса дали М. притежава качеството на член на жилищностроителната кооперация, тъй-като ответната кооперация не е взела участие в делото, призована по реда на чл. 51 ГПК /отм./ и обективно не е могла да заяви такива възражения. Ето защо заличаването на вписването на решението, с което М. е посочена като член на управителния съвет на кооперацията, не касае правото й на иск по чл. 39 ЗЖСК.
По изложението съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 13. 11. 2009 г. по гр. д. № 1671/2009 г. на ВКС, трето гражданско отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба по реда на 274, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: