Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
София 14.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 331/2007 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. /отм./
Габровският окръжен съд с въззивно решение от 25. 10. 2007 г. по гр. д. № 295/2007 г. е отхвърлил предявеният от И. Д. против Т. П. иск за делба на дворно място от 951 кв.м., УПИ ХІІІ – 217, 220 /в текста неточно е изписано УПИ ХІІ/, в кв. 17 по плана на с. С., област Г. , заедно с построената в него стопанска постройка /тлокане/ и два навеса.
Ищцата по делото И. М. Д. от с. С. е подала касационна жалба срещу решението на окръжния съд.
Ответницата Т. М. П. от с. С. моли да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Ищцата Д. е основала искането си за делба на влязло в сила решение по гр. д. № 689/2002 г. на Севлиевския районен съд, с което на основание чл. 292 ГПК в общ дял на страните е поставен спорният имот – дворно място и стопански постройки. Ответницата е оспорила иска с възражението, че същият имот е нейна изключителна собственост, тъй-като по силата на съдебна спогодба за делба по гр. д. 1058/1993 г. на Севлиевския районен съд, имотът е получен от нея в самостоятелен дял срещу парично уравнение на дела на ищцата в размер на сумата 24 000 лв., която е била изплатена. По тези обстоятелства не е налице спор между страните и те са доказани от приложените дела на Севлиевския районен съд. С оглед на така събраните доказателства, решаващият съд обосновано е приел, че в резултат на спогодбата от 25. 4. 1994 г. по гр. д. № 1058/1994 г. на Севлиевския районен съд, ответницата Т е изключителен собственик на земята и стопанските постройки, както и на жилищната сграда, намираща се в същото дворно място, а ищцата е изгубила притежаваната по наследство част от имота и няма основание да претендира за права, каквито вече не притежава. Правилни са изводите на съда, че възражението на Д. за нищожност на спогодбата от 25. 4. 1994 г. е неоснователно. Спогодбата е сключена във втората фаза на делбеното производство по гр. д. № 1058/1994 г., след като с влязло в сила решение по допускане на делбата, постановено на 8. 11. 1993 г. е допусната делба на същото дворно място, но с по-голяма площ, на три равни дяла, от които два дяла за Т. П. и един дял за И. Д. Към момента на делбата дворното място е индивидуализирано като самостоятелен парцел **** е било годен обект на делба между двете съделителки в качеството им на наследници на починалите им родители М. Ф. и Г. Ф. С решението по допускане на делбата, със сила на пресъдено нещо е разрешен въпроса за дяловите права върху имота на страните по настоящото дело, поради което решенията по гр. д. № 689/2002 г., с които е посочено друго съотношение на дяловите права на страните е без правно значение.
Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 12. 11. 2007 г. по гр. д. № 259/2007 год. на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. М. Д. да заплати на Т. М. П. сумата 250/двеста и петдесет/лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: