О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
P № 523
София 18.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 2197/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
И. К. И. от с. К., област С. е подал касационна жалба против решението на Сливенския окръжен съд по гр. д. № 37/2008 год.. и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата В. К. И. не е взела становище по жалбата и по искането за допускане на касация.
При извършената проверка, касационният съд установи следното:
Касационната жалба е подадена на 16. 4. 2008 год. и подлежи на разглеждане по реда на ГПК, в сила от 1 март 2008 год. По този ред е администрирана касационната жалба на И. , видно от разпореждането от 16. 4. 2008 г. на Сливенския окръжен съд, след което жалбоподателят е изпълнил указанията на съда. С разпореждане на касационния съд от 4. 6. 2008 год., обаче, е даден ход на касационното производство по реда на ГПК /отм./ и делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 1. 6. 2009 год., за което страните са призовани чрез Държавен вестник, съгласно чл. 218д ГПК. /отм./. Настоящият съдебен състав констатира, че независимо от насрочването на делото в съдебно заседание и призоваване на страните по реда на ГПК /отм./, производството по делото е във фаза на допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 288 ГПК /нов/ и касационният съд следва да се произнесе в този смисъл.
Молбата на жалбоподателя И. И. за допускане на касация на въззивното решение е обоснована по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд е решил съществен въпрос за спора, по начин, който се различава от решения на идентични спорове и е приложил неточно закона относно начина за манифестиране намерението за „своене” на вещта при давностното владение.
Сливенският окръжен съд с въззивното решение от 12. 3. 2008 г. е оставил в сила решението на Сливенския районен съд по гр. д. № 1389/2006 год., с което е отхвърлен искът на И. по чл. 97, ал. 1 ГПК, да бъде установено правото му на собственост на 1/6 ид.ч. от недвижим имот в с. К. дворно място от 1360 кв.м. и построената в него жилищна сграда, придобито по давност. Въззивният съд е приел, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху целия имот, вкл. и върху спорната 1/6 ид.ч., която ответницата В е придобила по наследството от родителите й. Същевременно съдът е счел за недоказано твърдението, че по отношение на тази част, ищецът е изменил начина на владение на сънаследствения имот, отблъснал е владението и правата на ответницата и от 1993 год. владее имота само за себе си, както е посочено в исковата молба.
Произнасянето на въззивния съд относно придобиването на собственост по давност е разрешаване на съществен материалноправен въпрос, както предвижда чл. 280, ал. 1 ГПК. За да са налице условията за допускане на касация, обаче, същественият правен въпрос трябва да бъде решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Настоящият касационен състав счита, че изводите на въззивния съд, т. е. произнасянето му по съществения въпрос за придобивната давност между сънаследници, е съобразено със закона и съдебната практика. Отчетен е възприетият принцип, че наследникът владее наследствения имот за сметка на всички наследници и за да измени този начин на вледение, следва явно и категорично да демонстрира намерението си за владение само за себе си, като отблъсне всяка фактическа власт на другите наследници. Въз основа на анализ на доказателствата, решаващият съд е приел, че такова отблъскване на ответницата по иска, отричане на нейните права от ищеца, не е било открито манифестирано, поради което той не е установил владение върху процесната 1/ 6 ид. ч. от имота. Твърдението на жалбоподателя, че по идентични спорове са постановени решения за признаване на придобивната давност на един от наследниците, не е подкрепено с прилагане на съответни решения. Това твърдение е и несъстоятелно, тъй-като придобиването по давност винаги се основава на конкретни фактически обстоятелства, които са различни по отделните дела и не може да се говори за идентичност на споровете.
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12. 3. 2008 г. по гр. д. № 37/2008 год. на Сливенския окръжен съд по жалбата на И. К. К. от с. К., област С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: