Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
София, 07.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 376/2008 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. /отм./
З. и Б. В. от гр. Д. са подали касационна жалба срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 472/2007 год..
Ответникът В. И. Б. от гр. С. не е взел становище по жалбата.
При касационната проверка се установи следното:
Районен съд – Дупница с решение от 28. 5. 2007 г. по гр. д. № 1749/2006 г. е отхвърлил като неоснователен, предявеният от З. и Б. В. против В. Б. , иск по чл. 90 ЗЗД, да им бъде признато право на задържане на недвижим имот – апартамент в гр. К., конкретно описан, до изплащане от ответника Б на паричната стойност на 1/2ид. ч. от имота, която сума е заплатена от ищците на 18. 1. 1993 г. по сметка на Б. в ДСК – Дупница. Решението е оставено в сила от Кюстендилският окръжен съд с въззивно решение от 20. 11. 2007 год по гр. д. № 472/2007 год. Въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че насрещното вземане на ищците е погасено по давност и те не могат да упражнят право на задържане.
Съгласно чл. 209 ГПК /отм./ въззивният съд следва да прецени допустимостта на първоинстанционното решение преди да се произнесе по съществото на спора. Предмет на спора по настоящото дело е съдебно признаване правото на ищците на задържане на имота до заплащане на парична сума от ответника по делото Б. В чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./ е предвидена възможност за предявяване на иск да се установи съществуването на едно право, когато ищецът има интерес от това. В случая не е доказано наличието на правен интерес. Претенцията на ищците е за право на задържане на апартамент в гр. К., за който е установено, че се намира в тяхна фактическа власт. Не е установено и не се твърди, че ответникът Б. е предявил ревандикационна претенция спрямо имота, на която ищците да противопоставят правото им на задържане. От поредицата писмени обяснения на ищците, приложени по делото и представените от тях доказателства, следва че имотът е обект на производство за съдебна делба и с решение от 13. 5. 2004 г. по гр. д. № 430/2002 г. на Дупнишкия районен съд е изнесен на публична продан, с оценка 27 350 лв.. Правото на задържане не може да бъде защитно средство срещу иск за съдебна делба и да бъде преграда за реалното извършване на делбата по предвидените в закона способи. Самите ищци в допълнителната молба вх. № 1749/17. 01. 2007 г./ л. 10-11 от досието на гр. д. № 1749/06 г./ са заявили, че след извършване на публична продан, ще имат право спрямо евентуалния купувач, да задържат имота до възстановяване на сумата 27 950 неденомирани лева, която Б. е получил от тях през 1993 г. като парично уравнение за неговия дял от имота по силата на съдебна спогодба, впоследствие обявена за нищожна.
От изложеното следва, че ищците се позовават на право на задържане срещу една евентуална бъдеща претенция на неопределено лице да му бъде предаден имота, който те държат.становяването по съдебен ред на такова право, към настоящия момент, е лишено от фактически и правен интерес, а наред с това, не може да бъде противопоставено на третото неучаствувало по делото лице – евентуалният купувач на имота чрез публична продан.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Кюстендилския окръжен съд от 20. 11. 2007 г. по гр. д. № 472/ 2007 г. В ЧАСТТА за разноските.
ОБЕЗСИЛВА решението от 20. 11. 2007 г. по гр. д. № 472/2007 г. на Кюстендилския окръжен съд и решението от 28. 5. 2007 г. по гр. д. № 1749/2006 г. на Районен съд – Дупница В ЧАСТТА, в която е отхвърлен като неоснователен искът на З. и Б. В. против В. Б. за признаване на право на задържане.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на З. И. В. и Б. Д. В., двамата от гр. Д., да им бъде признато право на задържане на имот – апартамент и мазе, находящи се в сградата на ул. Ц. № 23 в гр. Д., до заплащане от В. И. Б. от гр. С. на сумата 27 950 неденоминирани лева, представляваща пазарна цена на ? ид. част от имота към 1993 год.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: