Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
София 21.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети февруари, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 525/2008 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. /отм./
Търговищкият окръжен съд, с въззивно решение от 3. 12. 2007 г. по гр. д. № 398/2007 г., е допуснал делба на апартамент в гр. Т. при квоти: за П. А. 421/17192 ид. ч.; за Д. А. – 15338/17192 ид. ч. и за Р. Т. – 1433/17192 ид. ч..
Касационна жалба срещу решението е подадена от ищцата по делото П. И. А. от гр. Т. досежно размера на определената й квота, като поддържа искането си да й бъде определен дял в размер на ? ид. ч. от имота.
Ответниците Д. А. А. и Р. А. Т., двамата от гр. Т., не са взели становище по касационната жалба.
При касационната проверка се установи следното:
Въззивният съд е взел предвид, че ищцата и ответникът Д. А. , през време на брака им, сключен през 1972 г. и прекратен с развод през 2004 г., са придобили през 1982 г., ? ид. част от процесния апартамент, закупен за 17192 лв.., а другата ? ид. ч. е придобита от бащата на ответника – неговата съпруга, при условията на съпружеска имуществена общност. Прието, че под формата на възражение, ответникът Д. А. е предявил претенция за личен принос в придобиването на ? ид.ч от апартамента. Съдът е приел, че бившите съпрузи П. и Д. А. са придобили като СИО само 841/17192 ид. ч. от имота, тъй-като по делото са представени доказателства, че ответникът е изтеглил жилищен кредит към момента на покупката на имота и погасил чрез удръжки от заплатата му сумата 841 лв.. За останалата сума, дадена за покупката на апартамента /разликата между 1 лв и посочените 841 лв./ съдът е приел, че е заплатена от бащата на ответника, който фактически му е подарил половината от сумата.
Изводите и решението на въззивния съд не съответстват на доказателствата по делото и на закона.
Съгласно чл. 19 СК, вещите, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи, като съвместният им принос се предполага до доказване на противното. Приложеният по делото договор за продажба на жилище по чл. 117 ЗТСУ /отм./, сключен на 26. 10. 1982 г., удостоверява, че апартаментът е закупен от двама купувачи Д. А. и А. А. , за 171192 лв., от които 14192 лв. са платени с техни собствени средства и 3000 лв. със заем от ДСК. Съгласно чл. 19 СК, закупената от Д. А. ? ид. ч. от апартамента е имуществена общност със съпругата му и след развода им, тя има половината от тази част или ? от целия апартамент. Въззивният съд правилно е приел, че в случая е сезиран с искане по чл. 21, ал. 2 СК, че придобиването е резултат на личен принос на ответника Д, но е направил необоснован извод, че е налице трансформация на негово лично имущество. В първоинстанционното производство ответникът е заявил, че апартаментът е закупен изцяло с лични средства на двамата купувачи – платените в брой 14192 лв. и заем 3000 лв., изтеглен и погасяван от двамата. С оглед на това възражение, ответникът Д. А. носи тежестта за пълно и главно доказване на заявените фактически обстоятелства – че платените от него пари в брой 7096 лв. са само негови лични средства и че е погасявал 1500 лв. от жилищния кредит. Такива доказателства по делото не са събрани. Посочените от него свидетели Н. и С. , разпитани от районния съд, са твърдяли обстоятелства, различни от неговото становище – че всички пари за апартамента са дадени от А. А. , както сумата в брой, така и заемът от 3000 лв., погасяван само от него. Като се има предвид това разминаване в твърденията и обстоятелството, че свидетелите само възпроизвеждат казаното от А. А. , въззивният съд необосновано е приел за безспорно установено, че бащата на ответника Д му е подарил парите за апартамента. Дори да се допусне, че платената в брой сума е дадена само от А. А. , това не доказва автоматически, че половината от сумата е лично дарение само на Д. А. , а не на семейството му. Не е взето предвид, че до покупката на апартамента, съпрузите са живяли около десет години в дома на родителите на ищцата и както установява свид. Величков пред районния съд, те са били като гости в къщата, не са харчили за издръжка, за да спестят за апартамента. Въззивният съд не е съобразил и обстоятелството, че самият ответник е признал на ищцата парично участие за 750 лв., а съдът й признава само за сумата 421 лв..
Въззивното решение е постановено при нарушение на съществени процесуални правила – чл. 127 ГПК /отм./ за разпределението на доказателствената тежест и чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./ за преценка на всички доказателства по делото, поради което следва да се отмени и делото се върне на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 3. 12. 2007 г. по гр. д. № 398/2007 г. на Търговищкия окръжен съд В ЧАСТТА за определяне на делбените квоти на П. А. , Д. А. и Р. Т. от допуснатия до делба апартамент в гр. Т. и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: