Р Е Ш Е Н И Е
№ 607
София, 29.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 2283/2008 година.
Производство за отмяна на основание чл. 303, ал.1, 2 ГПК.
И. Н. И., Р. Н. Г., Ж. П. Р., Р. П. Л., всички от гр. Б., И. Д. Д., Г. Д. Д., И. М. П. и Т. М. П., всички от гр. С., са подали молба за отмяна на въззивното решение на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 833/2006 год.. Молителите считат, че въззивното решение е опорочено, тъй-като съдът е направил изводите си и постановил решението съобразно заключение на вещо лице, което е с невярно съдържание.
Ответниците О. с. по земеделие и гори гр. Б. и О. Б. не са взели становище по искането за отмяна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският районен съд с решенсие от 11. 7. 2006 г. по гр. д. № 2849/2005 г. е признал за установено по отношение на ОСЗГ – Б. , че ищците И други, в качеството им на наследници на И. Д. Д., починал през 1945 г., имат право на възстановяване на нива от 98 дка и нива от 9 дка, двете в м.”Ш”, землището на гр. Б.. По въззивна жалба на О. с. по земеделие и гори гр. Б. е образувано гр. д. № 833/2006 г. по описа на Бургаския окръжен съд, който с окончателно въззивно решение от 20. 6. 2007 г. е отхвърлил иска с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е установил, че наследодателят на ищците И. Д. Д. с нотариални актове №№ 731 и 732/ 24. 2. 1915 год. е закупил процесните две ниви и по делото няма данни, впоследствие тези земи да са били отчуждени и наследодателят да е изгубил собствеността върху тях. Наред с това въззивният съд е констатирал, че съгласно заключението на вещото лице В. Г. , прието по делото, по кадастралния план от 1958 г. на същата местност, теренът на двете ниви е отразен като гробищен парк. При тези обстоятелства, решаващият съд е приел, че при образуване на ТКЗС през 1957 г., закупените от наследодателя на ищците две ниви не са били земеделска земя и не е налице основание за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ.
Молбата за отмяна е подадена на 13. 5. 2008 г. при действието на ГПК в сила от 1. 3. 2008 год. и като правно основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 303, ал. 1 т. 2 ГПК – неистинност на заключение на вещо лице, върху което е основано решението. Молителите са заявили, че заключението на вещото лице Г. относно включването на процесните ниви в гробищен парк, поради което имотите не са били земеделски земи, е с невярно съдържание. В молбата, обаче, не е посочено влязло в сила решение или присъда, с които актове да е установена неистинност на заключението на вещото лице. Обратното, от изложението на молбата за отмяна и приложено копие от искова молба, следва че молителите са предявили срещу О. Б. и О. с. по земеделие и гори гр. Б., иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, за установяване че заключението на вещото лице е с невярно съдържание, което производство е висящо пред Бургаския районен съд като първа инстанция.
С оглед на тези данни, следва че искането за отмяна е неоснователно, тъй-като не е налице материалноправната предпоставка, визирана в чл. 303, ал.
1, т. 2 ГПК – установяване неистинност на заключението на вещото лице по надлежния съдебен ред, т. е. чрез влязло в сила решение.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Н. И., Р. Н. Г., Ж. П. Р., Р. П. Л., четиримата от гр. Б., И. Д. Д., Г. Д. Д., И. М. П. и Т. М. П., четиримата от гр. С., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на решението на Бургаския окръжен съд от 20. 6. 2007 г. по гр. д. № 833/2006 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: