Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
София 16.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 5033/2008 година.
Производство за разглеждане на касационна жалба на основание чл. 290 ГПК.
Жалбоподателката Н. С. Р. от с. О., област С. моли да бъде отменено решението на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 220/2008 год. и постановено друго решение, с което се уважи предявеният от нейния наследодател С, починал в хода на делото, иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ.
Ответниците – О. с. „З” гр. Ч., Д. горско стопанство Х. и Р. дирекция на г. – Смолян, не са взели становище по касационната жалба.
При касационната проверка се установи следното:
Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение на Чепеларския районен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, по съображения, че представените от ищеца доказателства – дневник за имуществените дялове и списъци за членовете на горовладелската производителна кооперация „О”, не могат да удостоверят правото на собственост по смисъла на чл. 13, ал. 3 от закона. Изводът е неправилен, тъй-като в закона изрично е посочено, че собствеността върху г. и земите от горския фонд на бившите член–кооператори на горовладелски кооперации, или на техните наследници, се възстановява в съсобственост като идеални части от ревира, като собствеността се доказва с всички писмени доказателства, предвидени в ГПК, включително и чрез списъците за дялово участие в кооперациите. Преценката на доказателствата и изграждането на съответните изводи е част от формирането на независимото убеждение на решаващия съд, но то следва да бъде съобразено с всички доказателства по делото и надлежно мотивирано. В случая, въззивният съд не е взел предвид заключението на техническата експертиза, прието в първоинстанционното производство, което има отношение към предмета на спора. Съдът се е позовал на факта, че представените списъци са от 1941 г., а Г. В. П. , наследодател на ищеца, е починал през 1931 г.. В дневника за имуществени дялово на ГПК „О” от 1941 г., обаче, фигурира името на Г. В. , което показва, че по този начин са отразявани дяловите права на вече починалото лице, които права принадлежат на наследниците му. С въззивната жалба са изложени съображения от ищеца, че в други документи на кооперацията, като членове на кооперацията са записани наследници на И. Г. , който е наследник на Г. В. – негов син, починал през 1932 год.. Тези обстоятелства не са били обсъдени от решаващия съд. В нарушение на процесуалните правила, въззивният съд се е позовал на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия и предвидения с него специален ред за придобиване на собственост. Никой от ответниците не е правил такова възражение за оспорване на иска в производството по делото, и въззивният съд е нарушил забраната по чл. 208, ал. 2 ГПК /отм./ да не се влошава положението на жалбоподателя и принципа на диспозитивното начало, който обвързва разрешаване на спора само въз основа на заявените от страните фактически твърдения и правни доводи. Неточна е и преценката на съда, че искът по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ е специфичен установителен иск за собственост, тъй-като в текста е изрично посочено, че това е иск за установяване на право за възстановяване собствеността върху гори и земи от горския фонд.
По изложените съображения следва да бъде отменено решението на въззивния съд. Делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, тъй-като точното произнасяне по предмета на спора налага приемането на допълнителна техническа експертиза. В исковата молба, от т. 3 до т. 10 вкл., се претендира възстановяване на собствеността на Г. В. за идеални части от определени площи, заедно с други лица, вкл. и други наследници П, като притежатели на останалите идеални части. От цифровите означения, съдържащи се в представения към исковата молба дневник за имуществените дялове на ГПК „О” не може да се направи категорична и точна констатация за съответните дялови права. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона, правото на собственост се възстановява в съсобственост като идеални части от ревира. За изясняване на този въпрос е необходимо от страна на ищцата да бъде представено допълнително изложение, с което подробно и точно да обоснове формирането на претенциите по исковата молба. Въз основа на това допълнително изложение и на базата на наличната документация, вещото лице да представи заключение за писменото удостоверяване на дяловите права на Г. В. , респективно неговите наследници, като идеални части от ревира, поотделно за веки пункт от исковата молба.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 15. 5. 2008 г. по гр. д. № 220/2008 г. на Смолянския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: