О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
София, 05.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 107 /2010 година..
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „К” Е. , гр. А. против решение на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2116/2009 г.. Към жалбата е приложено изложение на касационни основания и решения на различни съдилища.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Х. Г. Д. от гр. А., счита, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, с обжалваното решение, постановено на 30. 10. 2009 г. е осъдил „К” Е. да заплати на Х. Д. сумата 2 259 лв. обезщетение за повреди на собствения му лек автомобил, причинени от лицето В. Ж. по повод изпълнение на работа, възложена му от „К” ЕООД. С решението са присъдени още обезщетение в размер на 120 лв. за забава на плащането на главницата от 2 259 лв., както и направени от ищеца разноски в размер на 1180 лв. Съдът е приел, че ответното дружество следва да отговаря, на основание чл. 49 ЗЗД, за материалните вреди на ищеца, определени по заключение на автотехническа експертиза. Съдът се е позовал на безспорния факт по делото, че повредите на автомобила са резултат на удрянето му в твърда преграда по време на движение, когато автомобилът е управляван от лицето В. Ж. Прието е от съда, че придвижването на автомобила от непълнолетния Ж. е във връзка с работата, възложената му от ответника по иска – миене на коли в автомивка.
В изложението към касационната жалба на „К” Е. се твърди, че въззивният съд сее произнесъл по съществен правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Фактически са поставени два въпроса – следва ли да има трудов договор между причинителя на вредата и предприятието, чиято отговорност се ангажира и достатъчно ли е прекият извършител да осъществява дейност в интерес на предприятието, за да отговаря то по чл. 49 ЗЗД. В случая, решаващият въззивен съд е приел, че за отговорността по чл. 49 ЗЗД не е задължително прекият причинител на вредата да има сключен трудов или друг договор, а е достатъчно, да извършва работа, която е в интерес на възложителя. С оглед на това е ангажирал отговорността на ответника по иска, защото повредите на колата на ищеца са причинени при изпълнение на работа, която е в интерес на ответното дружество – придвижване на автомобила до мястото за измиване в автомивката, собственост на ответника.
Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие на съдебната практика. Представените от жалбоподателя решения на различни съдилища не сочат на друго разрешение на поставените въпроси. Наличието на трудов договор не е абсолютно необходимо условие за отговорността по чл. 49 ЗЗД, а е достатъчно да се установи изпълнение на работа, която е в интерес на възложителя. Доказателствените изводите на съда съответстват на закона и не са от значение за развитието на правото, тъй-като уредбата по чл. 49 ЗЗД има вече продължително приложение и установена съдебна практика.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 30. 10. 2009 г. по гр. д. № 2116/2009 г. на Пловдивския окръжен съд по жалбата на „К” Е. , гр. А..
ОСЪЖДА „К” Е. , гр. А. да заплати на Х. Г. Д. от гр. А. сумата 300/триста/лева разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: