О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 21.04.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 164 /2008 година.
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ловешкият районен съд с определение от 8. 9. 2008 г. е прекратил производството по гр. д. № 793/2008 г., образувано по искова молба на П. М. от гр.гърчин и му я върнал, поради неотстраняване на нередовностите на молбата. Ловешкият окръжен съд, като въззивна инстанция, с определение от 17. 11. 2008 г. по ч. гл. д. № 396/2008 год. оставил без уважение жалбата на М. срещу определението на районния съд.
П. В. М. е подал частна жалба срещу определението на Л. окръжен съд и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд установи следното:
Определението от 8. 9. 2008 г. на Л. районен съд прегражда развитието на делото, образувано по искова молба на М. и определението на Л. окръжен съд, с което е оставена без уважение въззивната жалба на М. , подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС – чл. 274, ал. 3 ГПК. Предпоставка за развитие на производството пред касационния съд, обаче, е фактическият състав на чл. 280, ал. 1 ГПК – въззивният съд да се е произнесъл по съществен правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона. В молбата, приложена към жалбата и определена от жалбоподателя като изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, не се сочат обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Заявено е само, че с определението от 17. 11. 2008 г. Ловешкият окръжен съд е указал на М. , че може да го обжалва, но с последващо разпореждане от 28. 11. 2008 г. изменя становището си и оставя без движение жалбата на М. до представяне на жалба, приподписана от адвокат, на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и внасяне на държавна такса. В случая, въззивният съд е действал съобразно закона – чл. 275 ГПК, като при администриране на подадената чрез него частна касационна жалба, е проверил дали тя отговаря на изискванията по чл. 259 – 261 ГПК. Не е налице противоречие в действията на въззивния съд, а освен това, твърдяната от жалбоподателя непоследователност в становищата на съда не е основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА обжалване с частна жалба пред ВКС на определението от 17. 11. 2008 г. по гр. д. № 396/2008 г. на Л. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: