О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 21.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5261/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Районен съд – Чепеларе, с решение от 5. 3. 2008 г. по гр. д. № 132/2007 г. е признал за установено спрямо Общинска служба по земеделие и гори, гр. Ч., РУ на горите гр. С. и Държавно лесничейство, с. Х., че наследниците на братя Н имат право да им бъдат възстановени недвижими имоти – конкретно описани гори в м. „П”, ревир „О”. С решението е отхвърлен искът на Н. А. , Н. Т. и Д. Т. да бъде признато спрямо ответниците, че наследниците на братя Н имат право на възстановяване на гора в м. „Б”, землище с. О. и е отхвърлен искът на Д. Т. за признаване, че наследниците на В. Т. имат право на възстановяване на два имота – гори, в м. „П”, землище с. О.. Решението е обжалвано от ищците в частта за отхвърляне на иска и образувано гр. д. № 472/2008 г. на Смолянския окръжен съд, който с въззивно решение от 25. 9. 2008 г. е оставил в сила решението на районния съд в обжалваната част.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от тримата ищци, с приложено към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и две решения на Чепеларския районен съд. Жалбоподателите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Фактически, обаче, касаторите оспорват доказателствените изводи на съда, като твърдят, че въззивната инстанция е нарушила чл. 188 ГПК /отм./, тъй-като не е обсъдила представените по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност и е игнорирала основен доказателствен документ – Дневникът за идеалните имуществени дялове на Г. потребителна кооперация „О”.
Касационният съд счита, че не е налице основание за допускане на касация по заявените обстоятелства. Дейността на решаващия съд по преценка на доказателствата, когато е опорочена, може да бъде основание за касиране на въззивното решение по чл. 293, ал. 2 ГПК, но при вече допуснато касационно обжалване. В случая, както първоинстанционният, така и въззивният съд са обсъдили всички доказателства по делото и са приели за доказани исковете за една част от горите и за неоснователни, като недоказани, за друга част от имотите. Изложени са съображения за формирането на тези изводи. Становището на жалбоподателите, че изводите на съда са погрешни, обусловени от неточно приложение на закона, е субективно и необосновано.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25. 09. 2008 г. по гр. д. № 472/2008 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: