О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 30.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1777/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Ю. К. от гр. С. против решението на Софийския градски съд по гр. д. № 4978/09 г.. Към жалбата е приложено изложение по чл. 280 ГПК и решения на състави на ВКС.
Ответникът Българска академия на науките – И. по социология, счита за недопустима касационната жалба поради липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд с въззивно решение от 22. 7. 2009 г. по гр. д. № 4978/2009 г. е отхвърлил исковете на Ю. К. срещу И. по социология при Б. по чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ – признавмане за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 19/4. 11. 2008 г. и възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „ специалист – социолог”. Съдът е счел за правилно уволнението на основание чл. 325, т. 2 КТ, тъй-като в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, К. не се е явил да заеме работата на която е бил възстановен след отмяна на предходно уволнение.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд по правен въпрос от основно значение за разрешаване на спора е в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона. Заявено е, че този решаващ въпрос е за началния момент, от който започва да тече 2-седмичният срок по чл. 345 ал. 1 КТ, в който срок, възстановеният на предишната работа служител, следва да се яви на работа, за да я заеме. Жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че от съда не му е изпратено съобщение за възстановяването му на работа и срокът не е започнал да тече, а въззивният съд е приел, че срокът е започнал да тече от 1. 10. 2008 г., когато К. е узнал за окончателното решение за отмяна на уволнението му и възстановяването му на работа.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ има предвид задължителната съдебна практика, съдържаща се в тълкувателните решения на ВКС, а не решения на отделни състави на касационния съд, каквито са посочени в изложението по чл. 280 ГПК.
Не е налице и твърдяното неточно прилагане на закона – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът от кой момент е започнал да тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ и дали е бил изтекъл до постановяване на уволнителната заповед от 4. 11. 2008 год. не е въпрос, който има решаващо значение за конкретния спор по делото. В исковата молба вх. № 6* от 17. 11. 2008 г. К. изрично е заявил, че е получил съдебното решение за възстановяването му на работа на 1. 10. 2008 год. и на 3. 10. 2008 год. се е явил в института с молба за възстановяване на работа, което е станало достояние на петима служители от института, и конкретно на лицето В. З. – зам. директор на института. При така заявеното основание на иска, следва, че предмет на спора е отказът на ответника – работодател да допусне К. на работа, въпреки явяването му в института с такава молба, което обуславя и липсата на основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 2 КТ. Предметът на спора по настоящото дело е твърдяното от ищеца и отричано от ответника обстоятелство, че ищецът се е явил на 3. 10. 2008 год. в института за да заеме работата си, т. е. въпросът относно началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ и момента на неговото изтичане не е бил предмет на спора, защото не е бил заявен като основание на предявения от К. иск за отмяна на уволнението му. Следователно този въпрос е извън спорния предмет по делото и изложените от решаващия съд съображения относно началото на срока не касаят разрешаването на спора по настоящото дело
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 22. 7. 2009 г. по гр. д. № 4978/2009 г. о жалбата на Ю. К. от гр. С..
ОСЪЖДА Ю. К. да заплати на Б. – И. по социология, гр. С. сумата 550/петстотин и петдесет/ лева разноски за касационното производство по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: