О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 27.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1642/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Подадена е к. жалба от „М” ЕООД, гр. П., представлявано от К. С. М. , против въззивно решение на Апелативен съд София по гр. д. № 565/2009 год., към която е приложено изложение на основанията за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът О. П. не е взел становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Окръжен съд – Благоевград, като първа инстанция, с решение от 12. 12. 2008 г. по гр. д. № 226/2006 г. е отхвърлил иска „М” ЕООД против О. П. за сумата 421 300 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконен акт – заповед № 50/7. 9. 2004 г. на главния архитект на О. П. . Решението е оставено в сила от Софийския апелативен съд с въззивно решение от 16. 6. 2009 г. по гр. д. № 565/2009 год.. Въззивният съд е възприел и потвърдил изводите на първата инстанция, че не е налице причинна връзка между оспорвана заповед на главния архитект на общината и невъзможността на ищеца да ползва по предназначение, като кланница, собствената му сграда в УПИ ХІ, кв. 310 по плана на гр. П.. Наред с това съдът е посочил, че претендираната сума се основава на предположението за пропуснати ползи – нереализирана печалба от месодобивна дейност на кланницата, което предположение е мотивирано само с абстрактни възможности.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация е обосновано по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по въпроса за причинно –следствената връзка, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като се е позовал на „измислени невярни причини или на причини, които са пряко следствие от заповедта.”
Доводите на жалбоподателя за допускане на касация са неоснователни.
В случая не се оспорва становището на въззивния съд, че наличието на причинна връзка между незаконната административна дейност и вредите на ищеца са абсолютна предпоставка за ангажиране отговорността на общината по чл. 1 ЗОДОВ. В този смисъл, произнасянето на въззивния съд по този принципен въпрос съответства на точното прилагане на закона. Искането за касация фактически се основа на неверния, според жалбоподателя, извод на съда, за липса на причинно-следствената връзка. Следователно, жалбоподателят оспорва доказателствените изводи на решаващия съд, а не принципното му становище за причинната връзка. Констатациите на въззивния съд по преценката на доказателствата, обаче, не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Те могат да бъде проверявани само при разглеждане на жалбата по същество по чл. 293 ГПК, след допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд от 16. 6. 2009 г. по гр. д. № 565/2009 г. на Софийския апелативен съд по жалбата на „М” ЕООД, гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: