ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 92
София 06.02.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,IV г.о.в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря………………………….. и в присъствието на прокурора………………………….
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3412 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. „Чери-М М. К. ;гр. София чрез пълномощник адв. С срещу решение от 24.03.08г.по гр.дело № 2724/07г.на Софийски градски съд в частта,с която е оставено в сила решение от 3.04.07г.по гр.дело № 18205/06г.на СРС,77 състав,с което са уважени исковете с правно основание чл.128 от КТ и чл.245 ал.2 от КТ,предявени от В. Т. П..
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателката счита,че въззивният съд се е произнесъл по съществен въпросжойто е от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т. З от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да уважи предявените искове по чл.128 от КТ и по чл.245 ал.2 от КТ въззивният съд е приел,че през процесния период ищцата В е престарала работната си сила на на работодатателя – Е. „Чери-М. Колева“,който не е изпълнил задължението си да заплати договореното трудово възнаграждение,възлизащо на сумата 2405.75 лв. Тъй като се касае за парично задължение съдът е присъдил и обезщетение в размер на законната лихва за периода на забава – от 1.06.04г.до 30.08.06г.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. З от ГПК – решен от въззивния съд съществен правен въпросжойто е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Жалбоподателката не е посочила кой материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Възпроизведен е текста на т. З на чл.280 ал.1 от ГПК без жалбоподателката да обоснове тезата си относно точното прилагане на кой закон и развитие на правото дължи произнасяне ВКС.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т. З от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪДДУ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 24.03.08г.,постановено по гр.дело № 2724/07г.на Софийски градски съд по жалба на Е. „Чери-М М. К. ;
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:!. 2.