О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София,13.05.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми май, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №389 / 2009г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.01.2009г. по гр.д. №1482/2008г. на Старозагорски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят Р. С. Н. твърди, че с решението е разрешен съществен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 11.07.2008г. по гр.д. №1687/2007г. на Казанлъшки РС, е развалил до размер на 4/6идеални части алеаторен договор, сключен като клауза от договор за доброволна делба от 14.11.1997г., с който Д. В. /по време на брака си с Р. С. / е получила в собственост У, в кв.145 по плана на гр. М., ведно с построените в него жилищна и допълнителни сгради, срещу поето от нея задължение да се грижи и издържа Е. Г. Съдът е установил, че се е налагало прехвърлителката Е. Г. , която е на 60г. към настоящия момент, да работи в Г. , за да си осигурява издръжката, както и че се е нуждаела от допълнителни средства за лечение – разбиване на камъни в бъбреците, какви не са и били предоставени от дъщеря й и преценявайки тези факти съдът е приел, че е налице неизпълнение на задължението по алеаторния договор от страна на приобретателката Д. В. – съпруга на жалбоподателя, което неизпълнение е съществено и обуславя развалянето на същия.
За да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателите са изложили съображения, за това че съдът се е произнесъл по съществения правен въпрос за възможността на длъжника да се освободи от изпълнение на задължението си за даване на издръжка и полагане на грижи за кредитора, ако същият не се нуждае от такива. Поддържа, че съдът е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС и представя решение по гр.д. №1148/2003г., гр.д. №1241/2004г. и гр.д. №502/2003г. на ВКС, в които е прието, че следва да се има предвид конкретната нужда на кредитора. Представя също така и решение от 21.08.2008г. по гр.д. №1313/2007г. на Казанлъшки РС, в което е уважен иск на жалбоподателя по чл.135 ЗЗД срещу Д. Н. за признаване недействително по отношение на него на дарение на процесния имот на трето лице от съпругата му Д. В. , което е неосносимо към настоящия спор.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение е даден отговор на съществения материално правен въпрос, касаещ точното изпълнение на задълженията по един алеаторен договор от страна на длъжника, но същото е постановено при точното прилагане на закона и в съответствие с практиката на ВКС. В същата многократно е посочвано, че за да бъде изправен длъжникът, последният трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справя и сам), като кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер, издръжка и грижи). Съдът в съответствие с практиката е приел, че неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора, ако има такова, не освобождава длъжникът от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. А в случая по делото не е било установено именно такова точно изпълнение на задълженията от страна на длъжника, какво се изисква от характера на алеаторния договор.
Не са налице и другите сочени от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване, а именно хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Същият не сочи противоречиви решения на съдилищата, което да изисква намесата на ВКС за уеднаквяване на практиката по разрешения с тях съществен правен въпрос, нито твърди да е налице промяна на обществените отношения, които да налагат създаване и на нова практика по приложимата в случая правна норма.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.01.2009г. по гр.д. №1482/2008г. на Старозагорски окръжен съд по жалба на Р. С. Н. на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: