О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
София, 30.06.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №642 / 2009г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.05.2008г. по гр.д. №981/2007г. на Пернишки окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят В. М. И. твърди, че с решението е разрешен съществен процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 22.06.2007г. по гр.д. № 1107/2007г. на Пернишки РС, е развалил алеаторен договор, сключен на 14.08.2006г., с нот.акт № 3/2007г. на нотариус при Пернишки РС, с който Р. В. е прехвърлила на В. М. апартамент в гр. П. срещу поето от последната задължение да я издържа и гледа. Съдът е приел, че прехвърлителката е възрастна жена – на 78г., нуждаела се е от ежедневни и непосредствени грижи, но не е получавала такива, поради което е уважил предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
В изложение към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване, жалбоподателката посочва, че с обжалваното решение е дадено разрешение на процесуален въпрос, касаещ задължителното участие на съпруга на приобретателката по алеаторния договр в производството по развалянето на същия, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационното обжалване. Съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за изхода на делото, касаещ преценка за наличие на необходимо другарство, при което общото предявяване на иска срещу всички другари е условие за допустимостта на процеса. В практиката е прието, че двамата съпрузи в делото имат положение на необходими другари – тази насока е т.12 на постановление № 2 от 29.IX.1977 г. на Пленума на ВС на НРБ, тълкувателното решение № 30 от 17.VII.1981 г. на ОСГК и решение №66/1983г. на ОСГК, тъй като макар алеаторния договор да е сключен с оглед личността на правно задълженото лице да дава издръжка и да полага грижите за прехвърлителя, вещноправното действие на договора, правото на собственост, е преминало по силата на закона и върху другия съпруг –чл.19, ал.1 СК. В практиката на ВКС е застъпено разбирането, че съдът не следи за конституирането на всички необходими другари като страни по делото. Той разглежда иска, както е предявен, а неучаствалите необходими другари, ако са били лишени от право да участват в делото, могат да искат отмяна на постановеното неизгодно за тях решение на основание чл. 233, ал. 2 ГПК, а само когато е налице задължително другарство на страната на ответниците, съдът следи служебно за конституирането на всички другари като страни по делото. В случая съдът е конститурал страните именно в съответствие с трайната практика на ВКС, поради което не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.05.2008г. по гр.д. №981/2007г. на Пернишки окръжен съд по жалба на В. М. И. основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: