О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 22.02.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1780 / 2009г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.06.2009г. по гр.д. №340/2008г. на Пазарджишки окръжен съд, с което са+ отхвърлени искове с правно основание чл.26 и 31 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателите Р. П. К., П. Х. К. и Е. Х. К. твърдят, че с решението е даден отговор на материалноправни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответникът С. К. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 20.03.2008г. по гр.д. №44/2006г. на Пещерския РС, е отхвърлил искове на Р. , П. , и Е. К. и с правно основание чл.26 и 31 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД, за прогласяване нищожност на договор от 18.04.2002г , сключен с н.акт №167/2002г. на нотариус при Пещерски РС, с който Х. В. е прехвърлил на С. В. дворно място с паянтово жилище в гр. П., срещу поето от последната задължение да го гледа и издържа за в бъдеще и срещу положените до момента на сключване на договора грижи, поради липса на съгласие, поради липса на основание, както и за унищожаване на същия поради това, че е сключен от дееспособно лице, което не е разбирало значението на извършваното, както и да се развали същия поради неизпълнение. Съдът е приел, че договорът е сключен при наличие на съгласие, изразено изрично в пълномощно дадено на пълномощника му Г. И. , чрез който е сключена сделката, не е сключен при липса на основание, макар и смъртта на лицето прехвърлител да е настъпила на 19.04.2002г., тъй като същият е сключен и срещу полаганите грижи преди сключване на договора. Съдът е приел също така, че тъй като приживе не е поискано поставяне на лицето под запрещение, а от самия договор не произлизат доказателства за неговата дееспособност, то и предявеният иск с правно основание чл.31 ЗЗД е неоснователен. Като е анализирал доказателствата по делото съдът е приел за установено, че договорът е изпълняван от приобретателката съобразно нуждите на прехвърлителя, поради което не следва да бъде развален.
За да обосноват допустимостта на касационното обжалване жалбоподателите са изложили съображения, за това че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода по спора, а именно относно тълкуването на понятието “основание” на договора при настъпилата смърт на прехвърлителя само един ден след сключването му, относно възможността да се унищожи договор сключен от дееспособно лице, ако при сключването му не е могло да разбира и ръководи действията си и относно възможността да се развали договора, когато изпълнението на задължението на длъжника за даване на издръжка и полагане на грижи за кредитора, е продължило много кратък период от време.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като с въззивното решение е даден отговор на материалните въпроси, касаещи действителността на алеаторния договор и точното изпълнение на задълженията по него от страна на длъжника, но при точното прилагане на закона и в съответствие с практиката на ВКС. В същата многократно е посочвано, че настъпилата смърт на прехвърлителя непосредствоено след сключване на договора, не сочи на липса на основание на същия, още повече, че в случая договорът е сключен и за положени грижи от приобретателката в минал период от време. Дадено е разрешение в практиката и за това, че неспособни да действуват разумно са и лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина са в състояние на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и да разбират постъпките си, но тяхното поставяне под запрещение следва да е поискано приживе или от характера на сключената сделка, да следва този извод. В случая въззивният съд прилагайки точно закона и съобразявайки се с практиката на ВКС е приел за установено, че искът с правно основание чл.31 ЗЗД е неоснователен.
В практиката е даден отговор и на въпроса, за това че за да е изправен длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справя и сам), като кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер, издръжка и грижи), но с оглед характера на самия договор не може да се предположи каква ще е продължителността на изпълнение на тази насрещна престация. Продължителността на изпълняването на задълженията по алеаторния договор не е от съществено значение при преценка на предпоставките за уважаване иск по чл.87, ал.3 ЗЗД.
В жалбата не се сочи да е налице противоречива практика по материалното правните въпроси, които са от значение за изхода на спора, нито се аргументира нуждата да бъде променена съществуващата трайна практика поради промяна в обществените отношения, които са регулирани с приложимите по спора правни норми, т.е. променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуващи правни норми, което да обуславя промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Жалбоподателите не са изложили сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за действителност на алеаторния договор и за неоснователност на претенцията за неговото разваляне влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика, която е съобразена от съда, при разрешаване на поставените въпроси от жалбоподателите.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.06.2009г. по гр.д. №340/2008г. на Пазарджишки окръжен съд по жалба на Р. П. К., П. Х. К. и Е. Х. К., на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: