О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1437
София,20.10.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1160 / 2009г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.05.2009г. по гр.д. № 110/2009г. на Габровски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.258 ЗЗД.
Жалбоподателят Е. “Г”- Й. П. И. твърди, че с решението е разрешен материалноправен въпрос от значение за делото от значение за точното приложение на материалния закон и за развитието на правото-основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците К. П. К. и Н. П. К. не вземат становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 09.02.2009г. по гр.д. №817/2008г. на Севлиевски РС, е отхвърлил предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.258 ЗЗД за сумата 3 500 лева неизплатено възнаграждение по договор за изработка. Съдът е приел, че договорът за изработка е бил сключен в устна форма и между страните е било договорено да се извърши строеж на стопанска постройка и извършване на други строително-ремонтни работи, за които ответниците са му заплатили сумата 9100лева, като вещото лице е определило, че стойността на извършеното е в по-нисък размер, а именно 8579лева. Ищецът е претендирал сума от 3500 лева, съставляващи разлика до 12 600 лева, които според него представлява начислено ДДС към услугата и данък върху печалбата. Съдът е приел, че последните не се дължат на изпълнителя от възложителя, тъй като това не е било договорено помежду им.
За да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят е изложил съображения, за това че съдът се е произнесъл по материално правния въпрос за дължимостта на ДДС и данък печалба от възложителя по договор за изработка, като част от цената за изработеното, който въпрос е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика и правната теория е прието, че договорът за изработка съгласно чл. 258 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 266 ЗЗД е консенсуален, двустранен и възмезден договор и с оглед на принципа за еквивалентност на престациите трябва да се заплащат фактически извършените работи по действителните цени, чийто размер в случая е установен и от заключение на техническа експертиза. Именно в съответствие с тази практика съдът е приел, че в случая жалбоподателят е получил за извършената работа действителната цена, в която при договарянето той е следвало да се включи всички разходи, включително и дължимите се от него данъци, т.е. дължи се това, за което е постигнато съгласие между страните. Строителните услуги действително не са освободени сделки по смисъла на Закона за данък добавена стойност, поради което изпълнителят, ако е регистриран по ДДС, е следвало да начисли ДДС и да го включи във възнаграждението си в договора за изработка, което той не е направил.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.05.2009г. по гр.д. № 110/2009г. на Габровски окръжен съд по жалба на Е. “Г”- Й. П. И. основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: