Р Е Ш Е Н И Е
№ 723
София, 09.10.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1542/ 2008г. по описа на ВКС.
Производството е по пар.2, ал.3 ГПК/отм./, във вр. с чл.218а ГПК
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Н. П. С. срещу решение от 12.12.2007г. по гр.д. № 2331 /2007г. на Пловдивски ОС, с което е допусната делба на съсобствен имот. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството и за недопустимост на решението.
Ответникът Г. П. Д. в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е неоснователна
С въззивното решение съдът, като е оставил в сила решение от 17.07.2007г. по гр.д. №692/2007г. на Пловдивски РС, е допуснал делба на дворно място-УПИ ХVІІ-406 в кв.38 по плана на с. В., между Н при равни дялове.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че между страните по делото е налице съсобственост върху процесното дворно място, при равни за страните права.становено е от доказателствата по делото, че с нот.акт №187/1996г. на нотариус при Пловдивски РС Е. и П. Н. на 05.12.1996г. са дарили на дъщеря си Н. С. ? идална част от дворното място, съставляващо УПИ ХVІІ-406 в кв.38 по плана на с. В., заедно с цялата жилищна сграда и подобренията, като са си запазили право на ползуване на същия. Прието е за установено също така, че с дарение от 05.12.1996г., извършено с нот.акт №188/1996г. на нотариус при Пловдивски РС Е. и П. Н. са дарили на дъщеря си Г. П. ? от дворното място, съставляващо УПИ ХVІІ-406 в кв.38 по плана на с. В.. Праводателите са починали- бащата П. Н. на 25.10.2003г. и майката Е. Н. на 08.12.2005г., като до смъртта си са ползували цялото двороно място. При тези данни съдът е приел за установено, че съделителката Н не е придобила по давност и частта от дворното място на сестра си Г. П. Съдът е приел, че съделителката Н не е отблъснала владението на съделителката Г е допуснал делба между тях при равни права, съобразно даренията им.
С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.218 ж ГПК Върховният касационен съд намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила. В делбения процес въпросът за собствеността на имота е преюдициален – за да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, както и да установи какъв е размера на идеалните им части. За да установи това, той трябва да разгледа и се произнесе по всички твърдения на съделителите за наличието на съсобственост, за правата на всеки, както и за правата на някой от тях, изключващи правото на другите. С обжалваното решение съдът, като е констатирал, че между страните по делото съществува общност, тъй като имотът, чиято делба се иска, е съсобствен, правилно е постанови решение, с което е уважил иска за делба. Съдът се е произнесъл по всички въпроси, които са свързани с качествата на страните като съделители и с обема (количеството) на правата им, т.е. относно имота, допуснат до делба, и относно лицата, между които тя е допусната, а също така и за размера на дяловете на съделителите.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А решение от 12.12.2007г. по гр.д. № 2331 /2007г. на Пловдивски ОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: