Р Е Ш Е Н И Е
№ 860
София, 23.11.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 2161/ 2008г. по описа на ВКС.
Производството е по пар.2, ал.3 ГПК/отм./, във вр. с чл.218а ГПК
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от И. М. К. и Д. Х. К. срещу решение от 10.12.2007г. по гр.д. №237/2007г. на Бургаски ОС, които го обжалват в частта му, с която не са допуснати до делба УПИ *, V-261, VІ-261 и VІІ-261 м кв. 4801 по плана на к.к. Слънчев бряг, гр. Н.. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството и за недопустимост на решението.
Ответникът Г. Х. К. в писмено становище и чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
Ответниците Т. Г. М., П. В. К., П. В. П., С. Ц. М., Х. Ц. М., Е. Д. К., Е. Д. К., Д. Д. К. и Ц. П. М. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е основателна.
С въззивното решение съдът, като е отменил частично решение от 12.01.2007г. по гр.д. №407/2004г. на Несебърски РС, е отхвърлил иска за делба на УПИ *, V-261, VІ-261 и VІІ-261 м кв. 4801 по плана на к.к. Слънчев бряг, гр. Н., в която част решението е и предмет на разглеждане в настоящето производство. За да отхвърли предявения иск за делба на тези имоти съдът е приел за установено, че тези имоти са завещани само на един от наследниците на Х. К. , а именно Г. К. Като е установил, че праводателят е починал на 21.08.1997г., а заветникът е заявил правата си по нотариалното завещание от 21.01.1993г. през 1998г., когато се е снабдил с препис и се е легитимирал като носител на права по него пред трети лица, съдът е приел, че възражението за намаляване на завещание на жалбоподателите, които са също наследници на Х. К. , е погасено по давност още през 2003г., а е заявено в съдебно заседание на 08.12.2004г. Съдът се е позовал на П№7/73г. на Пленума на ВС -т.3,б.”г” и е приел, че заветникът е упражнил правата си по завещанието като е обявил същото и поради публичния му характер всички наследници са могли да узнаят за него.
Съдът правилно е приел, че при липса на специален срок следва да се приеме, че искът за намаляване на завещания се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. На наследника обаче могат да не бъдат известни направените от наследодателя завещания. Поради това петгодишният давностен срок започва да тече от момента, когато заветникът упражни своето право по завещанието. Това следва и от правилото на чл. 55 ЗН, според което наследникът с право на запазена част може да иска намаление на завещания, открити след като той е приел наследството. След отмяна на чл. 50 ЗН заветникът може без ограничение във времето да приеме наследството, за да упражни своето право. Отделен е въпросът обаче за началната дата, от която започва да тече давността по смисъла на чл. 114 ЗЗД. Наследникът с право на запазена част не може да иска нейното възстановяване преди заветникът да е предявил по един или друг начин правата си по завещанието. Завещението може да не бъде обявено, може да не бъде прието, а и заветникът може да не упражни правата си по него, след като и самият закон – чл. 55 ЗН – допуска възможността за по-късно откриване на завещания. Ето защо следва да се приеме, че началната дата да се иска намаляване на направеното завещание започва да тече не от откриване на наследството, а от момента, когато по някакъв начин заветникът упражни правата си по завещението ( в този смисъл и разрешението дадено в Постановление № 7/73 г., Пленум, т. 3, б. „г“). В случая въззивният съд не е направил анализ на всички доказателства по делото, за да даде точен отговор на въпроса кога заветникът Г. К. е упражнил правата си по завещанието и това процесуално нарушение е довело и до постановяване на решението и при неправилно приложение на материалния закон. Ето защо решението следва да се отмени в обжалваната му част, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ ще следва да прецени всички доказателства по свое убеждение и да обоснове решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и закона. В случая това не е налице. Съдът е не изложил в съобразителната част на решението си обосновани изводи, резултат на формираното му вътрешно убеждение въз основа на доказателствения материал за релевантните за спора факти, включително и за преценката на гласните доказателства по отношение на момента, към който заветникът е упражнил правата си по завещанието, като тежестта за доказването му е на ищцата.пражняване на право по завещание е фактически въпрос, който трябва да бъде изяснен в конкретния спор. В случая съдът е имал предвид само юридическото действие на заветника по обявяване на завещанието, а всъщност изразяване на права по завещанието може да стане и с мълчаливи или обикновени фактически действия, каквито следва да се докажат по делото от заветника. Ето защо, като за едно релевантно за давността юридическо действие, съдът е следвало да изиска и данни от преписката и протокола за обявяване на саморъчното завещание, за да се установи кой е поискал обявяването му и по коя хипотеза на чл. 27 ЗН е станало обявяване на завещанието.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я В А решение от 10.12.2007г. по гр.д. №237/2007г. на Бургаски ОС в частта му, с която е отхвърлен иска за делба на УПИ *, V-261, VІ-261 и VІІ-261 м кв. 4801 по плана на к.к. Слънчев бряг, гр. Н..
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в отменената му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: