О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София 07.02.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 959 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Т. Т. чрез пълномощник адв.П. Ю. срещу решение № 694 от 2.05.12г., постановено по в.гр.дело № 548/12г.на Окръжен съд – Пловдив в частта,с която е отменено решение № 3950 от 10.11.11г.по гр.дело № 3667/11г.на Районен съд – Пловдив и са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против [фирма] [населено място].
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 8 от 23.12.10г.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Д. Т. от длъжността „първи управител на търговски обект”,на основание чл.71 ал.1 КТ,е законосъобразна.Изложени са съображения,че прекратяването на трудовото правоотношение е осъществено от надлежен субект,упражняващ работодателката власт,тъй като издателят на уволнителната заповед Е. Б.,на длъжност”асистент на генералния директор”, е бил упълномощен от М. М. И. в качеството му на управител на дружеството.Прието е,че прекратяването е извършено в рамките на уговорения в полза на ответника двумесечен срок за изпитване,поради което са налице предпоставките на чл.71 ал.1 КТ.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая на поставените от касатора въпроси: допустимо ли е оправомощаването на трети лица,различни от представителя по закон за прекратяване на трудови правоотношения и формален порок ли е липсата на представителна власт у подписалото уволнителната заповед лице и този порок достатъчен ли е за установяване на незаконосъобразност на заповедта и нейната отмяна е отговорено в Тълкувателно решение № 6/12г. от 11.01.13г.на ОСГК на ВКС.Прието е,че е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение и извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192 ал.1 КТ.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросите,свързани с потвърждаването на действията,извършени без представителна власт по прекратяване на трудовото правоотношение след като самото прекратяване е породило действието си,не са обусловили въззивното решение.Това е така,защото въззивният съд е приел,че е налице надлежно упълномощаване на подписания заповедта Е. Б. с представеното по делото пълномощно от 15.12.10г.и е счел за допустимо делегиране на работодателката правоспособност съобразно нормите за представителство по ЗЗД.Какъвто и отговор да бъде даден на поставените въпроси,това не би променило правните изводи,мотивирали въззивния съд да уважи исковете.По правни въпроси,които не са от значение за въззивното решение,касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК.Както бе посочено по-горе, по поставените въпроси съдебната практика е уеднаквена с ТР № 6/12г.на ОСГК на ВКС.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По поставените въпроси има задължителна практика на ВКС,поради което няма непълнота или неяснота в закона за да се нуждае от тълкуване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 694 от 2.05.12г., постановено по в.гр.дело № 548/12г.на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.