О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 31.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1126/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Русенският районен съд, с решение по гр. д. № 8629/2011 г. е осъдил Н. Н. да заплати на Д. Н. 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 13. 11. 2010 г. при пътнотранспортно произшествие и отхвърлил иска в останалата му част за горницата до 20 000 лв.. Русенският окръжен съд, с въззивно решение от 21. 06. 2012 г. по гр. д. № 470/2012 г. отменил решението в частта за отхвърляне на иска за разликата над 5000 лв. до 15 000 лв. и осъдил Н. да заплати на Н. още 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва считано от 13. 11. 2010 г. и сумата 500 лв. разноски по делото за двете инстанции.
Н. В. Н. от [населено място] е подал касационна жалба вх. № 8210/25. 07. 2012 г. срещу въззивното решение в частта, с която е осъден да заплати още 10 000 лв. обезщетение и приложил писмено изявление вх. № 8535/03. 08. 2012 г..
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Д. Н. Н. от [населено място] не е взела становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Писменото изявление на Н. от 03. 08. 2012 г. съдържа твърдения,че въззивното решение е в противоречие с материалните закони, с добрите нрави и морал и с трайно установената съдебна практика. Доводите за противоречие със закона и добрите нрави не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да бъдат обсъждани. Соченото основание за допускане на касация – противоречие със съдебната практика следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но жалбоподателят не обосновава по надлежния ред твърдяното противоречие. Оспорва се крайния размер от 15 000 лв. на присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществените вреди на ищцата, като несправедливо и се сочат две решения на други съдилища, по които е присъдено, съответно, 4000 лв. и осем хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди. Не се представят самите решения. При това положение твърдението за противоречива съдебна практика е голословно. Наред с това произнасянето по искове за обезщетение за неимуществени вреди е строго индивидиално поради естеството на защитения интерес. Неимуществените вреди са винаги обусловени от конкретните фактически обстоятелства на самото увреждане, от физическата и психическа индивидуалност на всеки отделен човек, поради което законът и съдебната практика не биха могли и не налагат унифицирани мерки за определяне на дължимите парични компенсации.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21. 06. 2012 г. по гр. д. № 470/2012 г. на Русенския окръжен съд по жалбата на Н. Н. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: