О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София 24.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1470 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. Е. С. от гВарна чрез адв.Й. Р. срещу решение № 117 от 14.07.11г.по в.гр.дело № 283/11г.на Апелативен съд-Варна,с което е потвърдено решение № 427 от 7.04.11г.по гр.дело № 2450/10г.на Окръжен съд-Варна.С него е отхвърлен предявения от същата страна иск против К. З. С. за прекратяване на пълно осиновяване на основание чл.106 ал.1 т.2 СК.
В приложеното изложение се визират основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Касаторът поддържа,че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и по материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Прилага съдебна практика.
Ответницата по касационната жалба К. З. С. чрез адв.Б. З. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с решение от 29.12.94г.по гр.дело № 2230/94г.на Варненския районен съд З. С. е осиновил при условията на пълно осиновяване К. С.,дъщеря на бившата му съпруга Д. С..От събраните по делото гласни доказателства е приел,че до прекратяване на брака между ищеца и майката на ответницата отношенията между страните по делото са били добри,като е имало и моменти на конфликти,но в рамките на нормалното.От жилището,в което е живяло семейството първо се изнесла майката на К.,а по-късно и самата тя.Отношенията между тях се изострили повече след като законно дължимата издръжка,изплащана от ищеца,била прекратена след навършване на пълнолетие от страна на ответницата.Контактите между баща и дъщеря били преустановени след като К. заминала при майка си на работа в Н..При тези фактически данни по делото съдът е направил извод,че не е налице основанието по чл.106 ал.1 т.2 пр.2 СК за прекратяване на осиновяването на ответницата от стана на ищеца,а именно да са налице други обстоятелства,причиняващи дълбоко и трайно разстройство в отношенията между осиновителя и осиновения.Изложени са съображения,че независимо,че между страните е настъпило отчуждение поради прекратяване на брака между родителите на детето,изнасянето на ответницата от жилището и работата й в чужбина,в случая не е доказано цялостно и непоправимо опразване на осиновителната връзка от нейното съдържание,поради което обществено неоправдано,а и с оглед интересите на страните е прекъсването на тази връзка.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран правен въпрос,който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по т.1 от чл.280 ал.1 ГПК.
За да обоснове приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът е поставил въпроса : допустимо ли е в производството на въззивната инстанция съдът да не оценява наличието на „други обстоятелства”за прекратяване на осиновяването по смисъла на чл.106 ал.1 т.2 СК.Формулираният по този начин въпрос не е правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,а се отнася до преценка на събраните по делото доказателствата.Трайната практика приема,че при иск по чл.106 ал.1 т.2 СК съдът е длъжен да прецени доказано ли е състояние на трайно отчуждение и необратимо разстройство в отношенията по осиновителното правоотношение и дали е обществено оправдано съхраняването на осиновителната връзка,като изхожда не само от интересите на осиновения,но и на осиновителя.В случая такава преценка е извършена от въззивния съд,която е индивидуална за всеки конкретен случай,а обосноваността на изводите му е относима към правилността на решението,а не към допустимостта на касационното обжалване.Необосноваността е грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни и научни правила и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.Тя е касационно основание по чл.281 т.3 ГПК ако касационно обжалване бъде допуснато.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 117 от 14.07.11г.,постановено по гр.дело № 283/11г.на Апелативен съд – Варна по жалба на З. Е. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.