О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 992
София 20.09.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 79 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Софийска градски прокуратура срещу решение от 10.11.11г.,постановено по в.гр.дело № 6155/11г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението на Софийски районен съд,31 състав от 17.12.10г.по гр.дело № 11675/10г.,поправено с решение от 25.02.11г.С него Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б. П. М. сумата 13 000 лв обезщетение за имуществени вреди,ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда – 12.06.09г.до окончателното изплащане.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Приложена е съдебна практика – решение № 92 от 30.04.09г.по гр.дело № 6212/07г.на ІV г.о. на ВКС, и решение № 665 от 1205.08г.по гр.дело № 2939/07г.на ВКС,ІІ г.о.постановени по реда на отм.ГПК.В тях е прието,че присъждане на разноски по наказателно дело е допустимо само във висящия процес и е недопустимо да се претендират направени вече разходи по вече приключило дело в отделно исково производство.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба Б. М. чрез пълномощник адв.М. М. от САК моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с влязла в сила присъда Б. М. е бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.304 ал.1 НК.От представените по делото договори за процесуално представителство е направен извод,че заплатените суми за адвокатски хонорар за дознанието и наказателното дело за трите съдебни инстанции възлизат на сумата 13 000 лв,която представлява имуществена вреда за ищеца и за която ответникът носи отговорност на основание чл.4 вр.с чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая по поставения от касатора въпрос дали направените разноски в хода на наказателното производство,приключило с оправдателна присъда,подлежат на обезщетение по реда на ЗОДОВ с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от същия като претърпени имуществени вреди или е следвало да бъдат реализирани единствено в хода на приключилото наказателно производство има задължителна практика на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК – решение № 843/23.ХІІ.2009г. по гр.д. № 5235/2008г.на ІV г.о., решение № 126 от 10.05.10г. по гр.дело № 55 /09г.на ІV г.о.,решение № 781 от 30.11.10г.по гр.дело № 511/10г.на ІV г.о.,решение № 355 от 3.08.10г.по гр.дело № 1651/10г.на ІІІ г.о., решение № 433 от 23.06.10г.по гр.дело № 563/09г.на ІV г.о.Разрешението е в смисъл,че непредвидената в Раздел ІІІ от Глава единадесета на НПК /отм./, респективно в Раздел ІІІ от Глава петнадесета на сега действащият такъв, процесуална възможност претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, да се упражни в това производство, обуславя извод, че тези разноски, направени във връзка с незаконното му обвинение в извършване на престъпление, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл.2 ал.1 т.2 и чл.4 от ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се реализира по предвидения в този закон ред по силата на чл.8 от същия. Не налагат друг извод разпоредбите на чл.299 т.12 от НПК /отм./, респективно чл.301 ал.1 т.12 от НПК, в сила от 2006г., предвиждащи при постановяване на присъдата съдът да решава и въпроса на кого да се възложат разноските. С оглед разпоредбите от Глава единадесета и Глава петнадесета посочените норми при оправдателна присъда не касаят разноските, направени от подсъдимия, а направените от бюджета на съда и/или на органите на досъдебното производство такива, за които е прието, че остават за сметка на държавата.
С оглед на изложеното настоящият състав счита,че обжалваното решение не се разминава по правни изводи с посочените решения по чл.290 ГПК,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Посочените решения на ВКС служат за уеднаквяване на практиката на съдилищата,които трябва да се съобразяват с тълкуването в тях,поради което цитираната от касатора противоречива практика е преодоляна.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 10.11.11г., постановено по гр.дело № 6155/11г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.