О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1109
София 27.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 730 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. И. В. чрез адв.Кирил Д. срещу решение № 45 от 11.02.10г.по в.гр.дело № 803/10г.на Русенския окръжен съд в частта,с което е отменено решение № 141 от 16.02.09г.по гр.дело № 2594/08г.на Русенския районен съд и е отхвърлен предявения иск по чл.200 КТ за разликата над 10 000 лв до 60 000 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя й И. В. ,настъпила при трудова злополука.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване.Жалбоподателката счита,че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Прилага копие от решение № 167 от 21.12.09г.по гр.дело № 334/09г.на Т. окръжен съд,без отбелязване,че е влязло в сила.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба [заличено име на фирма]- гр.Русе моли да не бъде допуснато касационно обжалване.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че наследодателят на ищцата е загинал по време на обичайния му път до дома на връщане от работа в [заличено име на фирма]-Русе,където е работил като заварчик. Злополуката била призната за трудова по надлежния ред – разпореждане № 42/11.04.08г.на РУСО-Руси по чл.55 ал.2 КСО.След анализ на доказателствения материал по делото съдът е преценил,че пострадалият е допуснал изключително груба небрежност,с което е допринесъл за вредоносния резултат с 80%.Отчитайки съпричиняването,за репариране на търпяните от ищцата болки и страдания от неимуществен характер въззивният съд е определил обезщетение в размер на 10 000 лв,като частично е отменил първоинстанционното решение в осъдителната му част за разликата над 10 000 лв до 60 000 лв.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – решен от въззивния съд съществен правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Повдигнатият материалноправен въпрос – относно справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане,е съществен,но не е разрешен в противоречие със съдебната практика,нито е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и друго влязло в сила съдебно решение.Приложеното решение на Т. окръжен съд е неотносимо,тъй като е постановено при различна фактическа обстановка,а и не е в подкрепа на тезата на жалбоподателката,тъй като в него е определен 90 % принос на пострадалия в настъпване на вредоносния резултат.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.Формиране по вътрешно убеждение на съда решение за размера на дължимото се обезщетение налага индивидуална преценка за всеки отделен случай,а не обща такава за всички случаи,която да възмездява по един и същи начин различни житейски хипотези.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК изисква произнасянето по съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба с оглед изясняването й по пътя на тълкуването на закона,или когато съдът е възприел друго тълкуване,изоставяйки предишното.Поставеният въпрос следва ли съдът да се съобрази при определяне размера на съпричиняването от страна на пострадалия при груба небрежност с приетото съпричиняване по друго дело се отнася до пределите на силата на пресъдено нещо.На този въпрос е отговорено в Тълкувателно решение № 1 от 4.01.01г.на ВКС по т.гр.дело № 1/00г.на ОСГК- т.18,където е прието ,че мотивите към решението не се ползват със сила на пресъдено нещо.В случая въззивният съд е направил своя самостоятелна преценка на събраните доказателства по делото за да достигне до извод за 80 % принос на пострадалия за вредоносния резултат,а не се е позовал на силата на пресъдено нещо на решението по гр.дело № 2593/08г.на РРС.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 45 от 11.02.10г.,постановено по гр.дело № 803/10г.на Русенския окръжен съд по жалба на П. И. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.