О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1331
София 14.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 724 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадената касационна жалба от О.а п. – Б. срещу решение № V-205 от 27.12.11г.по в.гр.дело № 1790/11г.на Окръжен съд – Бургас,с което е потвърдено решение № 804 от 4.08.11г.по гр.дело № 758/11г.на Районен съд – Бургас.С него са уважени предявените от К. С. Б. против П. на РБ искове с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ до размер на сумата 4000 лв обезщетение за неимуществени вреди и 100 лв обезщетение за имуществени вреди,претърпени от обвинение в извършване на престъпление по чл.316 вр.с чл.314 НК за това,че на 16.08.04г.в [населено място] съзнателно се ползвала от официален документ с невярно съдържание ,за което е оправдана с решение № 991 от 17.10.08г.по нахд № 579/08г.на БРС,ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 26.01.11г.до окончателното изплащане.
. Жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Прилага ППВС № 4/68г.,но не и цитираните в изложението съдебни решения.
Ответницата по касационната жалба К. Б. чрез пълномощник адв.В. Б. счита,че касационната жалба е процесуално недопустима,тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.Счита,че не са и налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 7000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай обаче не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд по реда на отменения ГПК.Касаторът не е приложил влезли в сила съдебни решения,за да обоснове твърдението си за наличие на противоречива съдебна практика по поставения въпрос.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на задължителна практика.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това,че вредите от неимуществен характер са доказани, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и не е основание за допускане на касация.Доказателствените изводи на съда м огат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № V-205 от 27.12.11г.,постановено по в. гр.дело № 1790/11г.на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.