О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
София, 17.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 12 март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1450/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
А. Т. от [населено място], област Б. е подал касационна жалба против решение на Окръжен съд Благоевград по гр. д. № 402/2012 г. и представил изложение към касационната жалба.
Ответникът Т. Т. от [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по предявени от А. Т. против ответника искове, както следва: иск за сумата 7000 лв. за извършени от ищеца и незапалатени от ответника строителни работи в къщата на ответника; за сумата 1000 лв. платени от ищеца на трети лица за извършена от тях строителна работа на къщата на ответника; за сумата 2388 лв. мораторна лихва върху главницата от 8000 лв. за периода от 22. 12. 2008 г. до 18. 08. 2011 г.. Районен съд – Гоце Делчев с решение по гр. д. № 899/2011 г. е уважил исковете за сумата 7000 лв. и за сумата 1000лв., уважил иска за мораторна лихва в размер на сумата 1135,76 лв.. Окръжен съд Благоевград, с въззивно решение по гр. д. № 402/2012 г. е отменил изцяло решението на районния съд и отхвърлил исковете. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищеца, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение – договор за изработка, и на основание на този договор, ищецът се явява кредитор, а ответникът е длъжник на плащане за извършената от ищеца строителна работа.
Искането на жалбоподателя – ищец по делото, за допускане на касационно обжалване не е обосновано съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Не са посочени конкретни правни въпроси, които въззивният съд да е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК съдържа констатации и съображения, че въззивното решение е необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради едностранчива преценка на доказателствата, а не в тяхната съвкупност. Тези твърдения могат да бъдат основание за отмяна на въззивното решение при разглеждане на касационната жалба по същество по чл. 293 ГПК, при вече допусната касация, но не са основание за допускане на касационно обжалване. Основното съображение на въззивния съд, обусловило крайното решение, е констатацията, че ищецът не е провел главно и пълно доказване на твърдението, че между страните има сключен договор за изработка чрез съвпадане на насрещните им волеизявления за извършване на строителна работа от ищеца на къщата на ответника и, че гласните доказателства по делото установяват полагане на труд от ищеца на доброволни начала. При този основен извод на решаващия съд, в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК необосновано се сочат решения на други съдилища, с които е прието, че договорът за изработка е действителен, независимо, че не е фиксирана твърда цена на възложените работи или стойността им е определена ориентировъчно.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 24. 07. 2012 г. по гр. д. № 402/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград по жалбата на А. Т. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: