3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 943
София, 18.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3277/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Българска национална телевизия, [населено място] е подала касационна жалба срещу решение по гр. д. № 8150/2012 г. на Софийския градски съд, приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и решения на състави на ВКС.
Ответникът А. З. от [населено място] моли да бъде отхвърлена касационната жалба и потвърдено решението на въззивния съд.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд, с решение по гр. д. № 45383/2011 г., е признал за незаконно и отменил уволнението на А. З., извършено със заповед от 29. 08. 2011 г., възстановил го на заеманата преди уволнението длъжност „звукорежисьор” и осъдил Българска национална телевизия да заплати на З. сумата 4119,60 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Решението е потвърдено от Софийския градски съд, с обжалваното решение, постановено на 20. 01. 2013 г.. Въззивният съд е приел за установено, че работодателят е извършил уволнението на ищеца З. в нарушение на забраната по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, без да изиска и получи разрешение от инспекцията по труда, въпреки, че ищецът е боледувал от психично заболяване, посочено в Наредба № 5/1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. С оглед на така приетото, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отмяна на уволнението на това основание, без да се разглежда спора по същество, както изисква чл. 344, ал. 3 КТ.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд е ценил само някои доказателства и не е взел предвид доказателствата, че работодателят е положил достатъчно усилия и конкретни действия за да може З. да осъществи правата си по чл. 333 от КТ. Така въззивният съд е постановил немотивирано решение, в противоречие с трайната практика на съставите на касационния съд /приложените решение от 17. 10. 2005 г. по гр. д. № 1075/2005 г. и решение от 15.04.2002 г. по гр. д. № 677/2001 г./ относно анализа и преценката на доказателства, което е основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Като основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, жалбоподателят сочи произнасянето на въззивния съд по въпроса за укриването от страна на уволнения служител на данни за заявеното от него заболяване, което е основание за отпадане на закрилата по чл. 333 КТ, с оглед представеното решение на ВКС от 17. 06. 2010 г. по гр. д. № 477/2010 г., ІV г. о.. Искането по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и този въпрос е – налице ли е злоупотреба с право, при което следва да отпадне закрилата по чл. 333 КТ, когато съответният работник или служител, призован от ТЕЛК, не се яви на преглед, не представи документи за заболяването си, в резултат на което, поради липса на данни за болестта, заключението на ТЕЛК е, че работникът не страда от такова заболяване.
Основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, относимо към хипотезите по т. 1, т. 2 и т. 3 е произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващия извод на съда. За да бъде част от предмета на спора и съответно, на произнасянето от решаващия съд, въпросът следва да е заявен от страните по делото в рамките на преклузивните срокове по чл. 146 и чл. 147 ГПК. От приложения по делото отговор на Българска национална телевизия на исковата молба на З. /л.119 – 123 от досието на гр. д. № 45383/2011 г./, част ІІІ. Обстоятелства …. за закрилата при уволнение по чл. 333 КТ, е видно, че ответникът не се е позовал на фактическите обстоятелства, които сега сочи като основание за отпадане на посочената закрила и по които, според жалбоподателя, въззивният съд се е произнесъл в отклонение от съдебната практика за всестранно и изчерпателно обсъждане на доказателствата – усилията на работодателя за да може З. да осъществи правата си по чл. 333 КТ и сочено като основание за касация по т. 2; и неявяването на З. за преглед пред ТЕЛК и непредставяне на медицинска документация, което е обусловило решението на ТЕЛК, че той не страда от заболяване, предвидено в Наредба № 5/87 г., което поведение на З. е злоупотреба с права и той не следва да се ползва от закрилата – соченото основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3. Щом като тези въпроси са извън предмета на спора, защото не са поставени от жалбоподателя, няма формално основание да се допуска касационно обжалване. Не е налице и другата предпоставка – въпросите да са довели до формиране на решаващия извод на въззивния съд за отмяна на уволнението. В случая, въззивният съд е приел, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е обективна и възниква от факта на боледуване на ищеца от болест, определена в Наредбата, който факт по настоящото дело е приет за доказан въз основа на заключение на медицинска експертиза. Решението е съобразено със задължителната съдебна практика, конкретно цитирани решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Посочено е, че уволненият не може да се ползва от тази закрила, само когато укрие от работодателя наличието на такова заболяване. Тъй-като по делото е безспорно, че на два пъти – през май 2011 г. и в деня на уволнението 29. 08. 2011 г., З. е декларирал пред ответника, че страда от психично заболяване, посочено в Наредбата, не е налице укриване на това обстоятелство, и съответно, основание за отпадане на закрилата. Ето защо, фактическите твърдения на жалбоподателя, че е положил усилия и извършил действия за защита правата на ищеца по чл. 333 КТ, че ищецът недобросъвестно е отказал преглед пред ТЕЛК и не е представил медицинска документация, са неотносими към решаващия извод на съда за прилагане закрилата по чл. 333 КТ поради наличие на две обстоятелства – психическо заболяване на ищеца и липса на разрешение от инспекцията по труда за неговото уволнение. По същите съображения е неоснователно искането на жалбоподателя за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивното решение не само не противоречи на приложеното решение № 355/17. 06. 2010 г. по гр. д. № 477/2010 г., ІV г. о., а изцяло възпроизвежда правните изводи на мнозинството на състава, който го е постановил.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29. 01. 2013 г. по гр. д. № 8150/2012 г. на Софийския градски съд по жалбата на Българска национална телевизия, [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: