О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1152
София 16.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 2735 по описа за 2013 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. К. У. и Р. Т. И. чрез пълномощници адв.Д. Д. и адв.И. Б. против решение № 1420 от 3.12.12г.,постановено по гр.дело № 733/12г.на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 3 от 16.02.12г.по гр.дело № 1144/10г.на Старозагорския окръжен съд.С него е прието за установено по отношение на ищеца С. А. С.,че ответниците А. К. У. и Р. Т. И. му дължат общо сумата 26 000 лв,заедно със законната лихва,считано от 18.06.10г.до окончателното изплащане,по силата на договор за заем от 21.04.09г.с нотариална заверка на подписите от 24.09.09г.,както и сумата 2020 лв разноски по ч.гр.дело № 1045/10г.на РС-Кържали.Със същото решение е отхвърлен предявения положителен установителен иск,предявен от С. С. против А. У. и Р. И. за установяване солидарна отговорност на горепосоченото вземане.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – разрешени от въззивния съд процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба С. А. С. моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава. Въпросът:допустим ли е иск по чл.422 ГПК след като на първа инстанция ищецът е направил признание,че претендираното материално право произтича от правоотношение,различно от релевираното в заповедното производство, не е разрешаван от въззивния съд.В обжалваното решение е прието за установено по несъмнен начин наличието на валидно заемно правоотношение между страните относно исковата сума,възникнало на основание сключено споразумение за заем от 21.04.09г.,с нот.заверка на подписите от 24.09.09г.По същото не е налице връщане на получения заем от ответниците в полза на ищеца в уговорения срок ,както и към момента на постановяване на решението,поради което въззивният съд е приел за установено съществуването на вземане на ищеца против ответниците в размер на 26 000 лв главница,ведно с лихви и сумата 2020 лв разноски,инкорпорирано в заповед за изпълнение № 2004/21.06.10г.на РС-Кърджали.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация .Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване. Ето защо настоящият състав приема,че по поставения въпрос не е налице общото основание за селектиране на касационните жалби.
Същите мотиви са относими и към въпроса: може ли съдът да признае за съществуващо вземане,произтичащо от договор за заем,ако в хода на делото се установи,че сумата не е предадена реално.Такива факти не са приети от въззивния съд.В мотивите е прието,че самият договор съставлява разписка за предаване на посочената в него сума.По въпрос,който не е от значение за изхода на делото,касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Въпросът :допустим ли е иск по чл.422 ГПК за солидарно задължени съобразно постановеното в заповедта за изпълнение на парично задължение при положение,че в хода на делото се установи отсъствие на основание за солидарна отговорност също не е от значение за изхода на спора.С обжалваното решение е отхвърлен искът за солидарно осъждане на ответниците.
Процесуалните въпроси свързани с приложението на чл.193 ГПК не са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото при наличие на трайно установена съдебна практика по тях,която не се налага да бъде променена.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1420 от 3.12.12г.по гр.дело № 733/12г.На Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.