2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 984
София, 15.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 32/2011 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
П. Д. Г. от [населено място] е подала касационна жалба срещу въззивно решение на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 603/2010 г., приложила изложение на основания за допускане на касационно обжалване и съделбно актове – ППВС № 12/1971 г. и решение на състав на ВС.
Ответникът по жалбата, Н. Г. от [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касация и жалбата е неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пазарджишкият районен съд, с решение от 26. 3. 2009 г. по гр. д. № 20/2009 г. е прекратил като дълбото и непоправимо разстроен брака между Н. Г. и П. Г. по вина на двамата съпрузи и предоставил ползването на семейното жилище – етаж от къща в [населено място], на Н. Г.. Решението в частта за развода по вина на двамата съпрузи е потвърдено от Пазарджишкият окръжен съд с решение по гр. д. № 411/2009 г., влязло в сила. Решението в частта за предоставяне на семейното жилище на мъжа е потвърдено от Пазарджишкият окръжен съд с решение от 15. 10. 2010 г. по гр. д. № 603/2010 г., което е предмет на настоящото обжалване. Въззивният съд е предоставил ползването на жилището само на мъжа, след като е преценил, че то не може да се ползва съвместно от двамата поради влошените им отношения и конфликти и вътрешната функционалност на жилището – наличие на една кухня и едно сервизно помещение, която не позволява постигане на необходимата самостоятелност при обитаването. Съдът е приел, че по-нуждаещият се от ползването на жилището е Н. Г. с оглед на безспорните данни за влошено здравословно състояние поради сърдечно заболяване. Съдът е взел предвид, че жилището е в сграда, където живеят родителите на съпруга, хора в напреднала възраст, за които той ще полага синовни грижи, докато отношенията между неговите родители и снахата П. Г. са влошени, което предполага напрежение между обитаващите една обща сграда.
Искането на жалбоподателката Г. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е заявено на основание ч. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Фактически, обаче, в изложението не се посочва конкретен правен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата или касае точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателката в действителност оспорва доказателствената дейност и крайните изводи на съда, които са мотивирали решението му за предоставяне на жилището на мъжа. Тези изводи, обаче, са достатъчно ясно и изчерпателно изложени от решаващия съд, те са съобразени с принципите на закона и задължителната съдебна практика, вкл. Постановление № 12/1971.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15. 10. 2010 г. по гр. д. № 603/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд по жалбата на пенка Г. от [населено място].
ОСЪЖДА П. Г. да заплати на Н. Г. сумата 300 /триста/лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: