О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр.София, 24.01.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 80 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.06.2012г. по гр.д.№9606/2010г. на ГС София, в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение и са отхвърлени частично искове с правно основание чл.212 ЗМВР/отм./.
Жалбоподателят – В. М. Л., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответнвикът- ГД ПБЗН-МВР, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени искове на В. М. срещу МВР за сумата 1618,19 лева – възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.11.2003г. до 30.09.2005г., с правно основание чл.212 ЗМВР/отм./, за сумата 268,80 лева – неизплатено трудово възнаграждение, с правно основание чл.128 КТ, за сумата 1 792 лева, с правно основание чл.261 ЗМВР/отм./, за сумите 44,65 лева и 89,60 лева с правно основание чл.255 ЗМВР/отм./ и е прекратил производството по тези искове. Със същото решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил исковете на В. М. срещу МВР за сумата 517, 58 лева с правно основание чл.212 ЗМВР/отм./ незаплатен извънреден труд за времето от 22.05.2005г. до 30.09.2005г. и за заплащане на законната лихва считано от 28.03.2008г.
Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от В. М. Л. на 15.10.2012г.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на всеки един от предявените искове е под 5000 лева, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
прекратява производството гр.д.№80/2013г. по описа на Върховния касационен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: