2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София, 24.09.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 480/2010 година.
Производство по чл. 274 ал. 3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба вх. № 3117/7. 4. 2010 г. от Е. П. П. от гр. Р. против определението на Р.нския окръжен съд от 19. 3. 2010 г. по ч. гр. д. № 204/2010 г..
След проверка, касационният съд установи следното:
Русенският окръжен съд, с обжалваното определение, е потвърдил определението на Р.нския районен съд от 5. 10. 2009 г. по гр. д. № 4542/1995 г., с което е отказано освобождаване от държавна такса и разноски и предоставяне на правна помощ на ищеца по делото Е. П.. Въз основа на данните по делото, въззивният съд е мотивирал извода си, че не са налице основания за предоставяне на правна помощ на ищеца П. и за освобождаването му от държавна такса, както правилно е преценил първоинстанционният съд. С определение от 9. 4. 2010 г. въззивният съд е указал на жалбоподателя да представи мотивирано изложение на обстоятелствата за допускане на касационно обжалване и в изпълненение на указанията, П. е представил молба вх. № 4036/3. 5. 2008 г., с която е заявил, че въпросът за освобождаването му от заплащане на държавна такса се решава противоречиво от съдилищата, като се е позовал на приложеното към молбата, определение № 338/2. 11. 2009 г. на В. апелативен съд по ч. гр. д. № 608/2009 г., с което му е предоставена правна помощ във вид на процесуално представителство и той е освободен от държавна такса и разноски в качеството му на ищец по делото.
Молбата на П. от 3. 5. 2008 г. не представлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС, в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК следва да се посочи правния въпрос, формирал решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания акт и по който въпрос е налице противоречиво произнасяне от друг съд с окончателен акт. В молбата от 3. 5. 2008 г. жалбоподателя П. не конкретизира такъв правен въпрос. Вярно е, че с определението от 2. 11. 2009 г. по гр. д. № 608/2009 г. Апелативен съд В. Т. е уважил исканията му за освобождаване от държавна такса и разноски по делото и за предоставяне на правна помощ, но това разрешение е обосновано от фактическата преценка на съда за наличие на законовите основания. По настоящото дело и въз основа на данните по него, Р.нският окръжен съд е направил други фактически изводи, които са мотивирали отказа му да уважи исканията на ищеца П.. Следователно радзминаването в крайния резултат на двете определения е резултат на възприемането на фактическата обстановка по отделните дела и правната оценка на фактите от всеки отделен съд, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК. Така, в обжалваното определение на Р.нския окръжен съд е констатирано, че П. има упълномощен представител – адвокат П., и не е оттеглил упълномощаването и че своевременно е внасял държавна такса и възнаграждения за вещи лица до изменението на иска с увеличаване на цената му от 70 000 лв. /неденомирани/, съгласно исковата молба, постъпила в съда на 9. 10. 1995 г., на 117 000 000 000 лв., съгласно молбата вх. № 26413/10. 6. 2009 г.. В.т апелативен съд, при постановяване на определението от 2. 11. 2009 г. не е имал предвид такива факти, а е формирал изводите си въз основа на други констатации. В случая не е налице противоречиво произнасяне по идентичен правен въпрос, а упражняване на правото на всеки решаващ съд да формира волята си въз основа на установените обстоятелства по делото и закона. Производството по допускане на касационно обжалване не включва преценка дали решаващите изводи на съда са правилни, защото проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва само, ако той бъде допуснат до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Р.нския окръжен съд от 19. 3. 2010 г. по ч. гр. д. № 204/2010 г. по частната касационна жалба на Е. П. П. от гр. Р..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: