О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1429
София, 11.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 10 декември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5962/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Софийският градски съд, с решение от 23. 11. 2012 г. по гр. д. № 11722/2010 г. е осъдил П. на РБ да заплати на П. П. сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ и отхвърлил иска, предявен от П. за горницата над 10000 лв. до предявения размер 95 000 лв.. Софийският апелативен съд, с въззивно решение от 03. 06. 2013 г. по гр. д. № 602/2013 г. е потвърдил решението на градския съд.
П. на РБ е подала касационна жалба вх. № 6588/12. 06. 2013 г. срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска за сумата 10 000 лв. и приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съдебни решения.
Ищецът П. Н. П. е подал касационна жалба вх. № 8387/22. 07. 2013 г. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска му за разликата над сумата 10 000 лв. до предявения размер 95 000 лв.. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.
След проверка, касационният съд установи следното:
Искането на П. за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по съображения, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. е завишено, противоречи на чл. 52 ЗЗД за прилагане принципа на справедливостта, на ППВС № 4/1968 г. и на Тълкувателно решение № 3/22. 04. 2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. П. счита, че материалноправният въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е разрешаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на приложените решения на други съдебни състави, с които по сходни случаи, размерите на обезщетения се определят при големи различия.
Искането на П. за допускане на касационно обжалване е неоснователно. При постановяване на въззивното решение, Софийският апелативен съд е приложил точно закона и се е съобразил със задължителната съдебна практика относно определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд се е позовал на правнорелевантните факти – продължителността на наказателното производство около 15 години и наложената на ищеца, мярка за неотклонение „задържане под стража„ от 13. 07.1995 г. до 14. 10. 1997 г.. Решението му не представлява разрешаване на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Необосновано е твърдението за противоречива практика на съдилищата относно определяне размера на обезщетенията, дължими по реда на чл. 2 ЗОДОВ. Твърдението е основано на предположението, че се присъждат обезщетения с големи различия в размера, по сходни случаи. Когато се касае за определяне по справедливост на обезщетение за причинени неимуществени вреди на различни физически лица, няма основание за квалифициране на отделните дела като сходни случаи. Всяко дело, заведено от конкретно физическо лице по реда на чл. 2 ЗОДОВ, е напълно самостоятелно, поради индивидуалността на конкретната ситуация и отражението й върху физическото и психическо състояние на лицето, което изключва възможността за сходство между делата.
Неоснователно е искането на ищеца П. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта за отхвърляне на иска му за разликата над 10 000 лв. до размер на сумата 95 000 лв., поради разрешаване на материалноправния възпрос за размера на обезщетението в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 4/1968 г.. Въззивният съд е обосновал извода си за размера на обезщетението на безспорните обстоятелства за продължителността на наказателното производство и мярката за неотклонение „задържане под стража” и тяхното отражение върху състоянието на ищеца. Съобразил е липсата на доказателства относно други обстоятелства, касаещи твърдяни от ищеца неимуществени вреди – хората се изолирали от него, не можел да си намери работа, влошени отношения с майка му. Крайният извод на съда за размера на обезщетението е определен по справедливост съобразно доказаните фактически обстоятелства и не може да се квалифицира като противоречащ на съдебната практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 03. 06. 2013 г. по гр. д. № 602/2013 г. на Софийския апелативен съд по жалбата на П. на РБ и по жалбата П. Н. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: