О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София 10.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1294 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Д. І П.”ЕООД, представлявано от управителя Г. Б. Д. чрез пълномощник адв.А. А. срещу решение № 165 от 22.06.09г.по в.гр.дело № 342/09г.на Окръжен съд- Перник в частта,с която са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от Т. К. Х..
В приложеното изложение се сочат като основание за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК – материалноправен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Към изложението не са приложени съдебни решения, обосноваващи твърдението за наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
В писмен отговор ответницата по касационната жалба Т. Х. чрез адв.С. Н. и адв.К. К. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 5 от 1.09.08г.на управителя на ответното дружество,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Т. К. Х.,на длъжност „счетоводител,икономист,организация на труда” на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращение в щата,считано от 1.09.08г.е незаконосъобразна,тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл.333 ал.1 т.3 КТ.Прието е за установено,че ищцата страда от болестта”захарен диабет”,попадаща в болестите ,визирани по Наредба № 5/87г.на МЗ,поради което се ползва от предварителната закрила на чл.333 ал.1 КТ.При липсата на доказателства по делото за поискано и дадено разрешение от Инспекцията по труда е направен извод за незаконност на уволнението.Изложени са съображения,че от Наредба № 5/87г.е вменено задължение за работодателя да изисква информация от работниците,които са определи за уволнение дали страдат от посочените в чл.1 ал.1 от същата болести,което в случая не е спазено,а освен това Х. е представила експертните решения за заболяването си в счетоводството,поради което съдът е счел,че работодателят е бил уведомен.
На посочения от касатора в изложението въпрос дали уволненият работник има право да се ползва от закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ когато не е изпълнил задължението си по чл.2 от Наредба № 5/87г.да уведоми работодателя,че страда от заболяване,за което закрилата важи и да представи медицинска документация,установяваща това заболяване е отговорено с решение № 492 от 17.06.10г.по гр.дело № 477/10г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че закрилата по чл.333 КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии.Ето защо за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл.2 от Наредба № 5/87г.за болестите,при които работниците,боледуващи от тях,имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 КТ,а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване,посочено в чл.1 от Наредбата.Практиката допуска само едно изключение от принципа,че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение,че не страда от заболяване,за което се предвижда закрила.Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването си или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ.Тя се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК.В случая не са представени съдебни решения,в които да е прието различно разрешение на въпроса от това в обжалваното решение.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитието на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им.В случая,както бе посочено по-горе,по поставения от касатора въпрос от значение за изхода на спора има задължителна практика на ВКС,постановена по чл.290 ГПК .
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 165 от 22.06.09г.,постановено по гр.дело № 342/09г.на Окръжен съд- Перник по жалба на „Д. І П.”ЕООД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.