Изх.№ 23-22-1486 от
17.07.2012 г.
чл. 25, ал. 6чл. 86, ал. 2 от ЗДДСчл. 180а, ал. 1 от ЗДДС
чл. 117, ал. 3чл. 68, ал. 2 от ЗДДС
В дирекция ,,Обжалване и управление на изпълнението” ..е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-1486/22.05.2012 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
X АД извършва спедиторски услуги. Във връзка с дейността си наема превозвач – кипърско дружество за осъществяване на превоз на стоки от Гърция до България. Данъкът върху добавената стойност за посочената доставка следва да се начисли от българското дружество, съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗДДС, в 15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем. Кипърското дружество, осъществяващо транспорта, изпраща превозните документи, доказващи извършването на транспорта, с един месец закъснение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Как следва да се третира посочената доставка и какви последици ще има за X АД при неполучаването в срок на документите, доказващи извършването на транспорта?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗДДС протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Предвид правилото на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС изискуемостта е налице на датата на възникване на данъчното събитие. Данъчното събитие при доставка на услуга възниква на датата, на която услугата е извършена, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС.
Според чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Предвид посоченото в запитването, дружеството получава документите, доказващи извършения транспорт със закъснение. Тъй като в ЗДДС и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) не се предвижда срок, в който лицето следва да се снабди с документи, доказващи извършването на доставката, то обстоятелствата по доказване извършването на транспортната услуга не е обвързано с представяне на документи в определен срок. Лицето следва да съобрази издаването на протокола за начисляване на данъка с датата на възникване на данъчното събитие, когато е налице изискуемост на данъка, а не с получаването на документите за извършения транспорт.
Същевременно следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем. Правото на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя е уредено в чл. 73а от ЗДДС. Съгласно ал. 1 при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5 от закона, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72 от закона, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. По силата на ал. 2 в случаите по ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.
Чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС предвижда имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50.00 лв. за регистрирано лице, което като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е станал изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит. Съгласно ал. 3 при нарушение на ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер до 2 на сто от данъка, но не по-малко от 25.00 лв. По силата на ал. 4, в случаите по ал. 1, когато лицето е уведомило органите по приходите по реда на чл. 126, ал.3, т. 2 в срок до два месеца от края на месеца, в който е следвало да начисли данъка, глобата или имуществената санкция е в размер от 100.00 до 300.00 лв.’