Изх.№ 53-00-417 от
08.08.2012 г.
чл. 26, ал.2, изр. 2 от ЗДДС
В дирекция ,,Обжалване и управление на изпълнението” ..е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-417/16.05.2012 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На 05.12.2007 г. между X ЕООД и Y ООД е сключен договор за следното:
X ЕООД (учредител) като собственик на урегулиран поземлен имот учредява безсрочно на Y ООД (приемател) право на строеж за построяване на жилищна сграда с офиси, ресторант, фитнес и подземни гаражи. Приемателят поема задължение да построи от свое име и за своя сметка жилищната сграда върху описания УПИ и да предаде на учредителя недвижимия имот. Съгласно клауза в договора, в случай, че приемателят не изпълни в срок задължението си за предаване на обектите и забавата продължи повече от един месец, приемателят дължи неустойка за забава на учредителя.
В действителност, приемателят е забавил изпълнението, поради което учредителят се е снабдил с изпълнителен лист за неустойките по договора, но по-късно страните се споразумяват приемателят да обезщети учредителя по един от следните начини:
1. неустойките да бъдат платени чрез превод по банков път
2. част от неустойките да се платят в пари, а друга част – в преотстъпване на недвижим имот.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Следва ли да се начислява ДДС върху дължимите неустойки при плащането им по първия предложен начин?
2.Налице ли е доставка и следва ли да се начислява ДДС при втория предложен начин за обезщетяване?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл.93, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойките се начисляват при неизпълнение, частично изпълнение или некачествено изпълнение. По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или със санкционен характер. С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.
Съгласно чл. 26, ал.2, изр. 2 от ЗДДС не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер. Същите са елемент от данъчната основа само когато са получени от доставчика и то когато нямат обезщетителен характер, а санкционен такъв.
Това означава, че доколкото неустойката има обезщетителен характер не подлежи на облагане с ДДС. Предвид това, доколкото неустойката, която ще бъде платена, поради неизпълнение в срок на договора е с обезщетителен характер – тя не следва да се облага с ДДС.
По втори въпрос
Изложеното по първи въпрос се отнася със същата сила и по втори въпрос по отношение на плащането на неустойката в пари. По отношение на имота, който ще се преотстъпва под формата на плащане на неустойка за неизпълнение в срок, считам, че доколкото стойността на имота в парично изражение отговаря на размера на договорената неустойка и има обезщетителен характер, той също не следва да се облага с ДДС. В случай, че този вид обезщетение надхвърли договорената неустойка между страните в договора, той ще има санкционен характер и следва да се облага с ДДС. ‘