КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 2, чл. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 10;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4
ОТНОСНО:Осигуряване на собственик и управител на ЕООД
Изложена фактическа обстановка:
Собственикът на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност (ЕООД) е и негов управител. Същият не извършва трудова дейност и не получава възнаграждения от дружеството. Назначен е по трудов договор в друга фирма, където е социално и здравно осигурен.
Поставени въпроси:
1.Следва ли собственикът да се осигурява като самоосигуряващо се лице в «Х» ЕООД?
2.Ако е задължен да се осигурява в това дружество, какви осигурителни вноски трябва да внася?
3.Необходимо ли е да подава декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице и други документи в НАП, свързани с този казус?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд «Пенсии»). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./.
Задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 1, ал. 1 от същата наредба/. Започването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) и подписана от самоосигуряващото се лицев 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от наредбата/.
Видът на осигуряването (за фонд «Пенсии» или и за фонд «Общо заболяване и майчинство») се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (чл. 1, ал. 3 от наредбата). Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на месец януари на съответната година (чл. 1, ал. 4 от наредбата).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на осигурителния доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
В хипотезата, при която собственикът или съдружникът на ЕООД/ООД е и негов управител, следва да се има предвид регламента на чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ), според който отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В съответствие с цитираната правна норма в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е предвиден отделен ред за осигуряването на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.
Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица”. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход /чл. 6, ал. 3 от КСО – изм. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010г./.
Поради включването от 01.01.2010 г. на неначислените възнаграждения в обхвата на осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и даденото в тази връзка определение за „неначислени възнаграждения” в указание на изпълнителния директор на агенцията за допълнение на указание Изх. № 24-00-7/25.02.2010 г. /указанията са публикувани в сайта на НАП/, е необходимо да се отбележи, че не е непременно задължително възнаграждението да се дължи по силата на договор на основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
Когато собственикът или съдружникът няма определено възнаграждение за положен личен труд в качеството му на управител въз основа на изрично сключен договор за възлагане на управлението на дружеството или на друго правно основание, осигуряването му следва да се извършва на реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по установения за самоосигуряващите се лица ред.
Съгласно чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1.доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 (в т.ч. по трудови правоотношения и по договори за управление и кнтрол);
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
В разглеждания казус, доколкото посочвате, че не упражнявате трудова дейност в качеството Ви на собственик и управител на ЕООД, а полагате труд единствено по трудово правоотношение с друг работодател, Вие не подлежите на задължително осигуряване в собственото си дружество. Основание за този извод е разпоредбата на чл. 10 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. От този текст следва, че упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряването. В КСО и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените към същата разпоредба основания за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за същото.
По отношение на управителите на търговски дружества е необходимо да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на дружеството. Управителната и представителната власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след вписването му в съдебния регистър. За управляващите собственици на ЕООД в практиката по прилагане на осигурителното законодателство е в сила правилото, че когато едноличният собственик на капитала не е прехвърлил управлението на дружеството на друго лице чрез надлежно вписване в търговския регистър, и дружеството развива стопанска дейност, е налице упражняване на трудова дейност и от самия собственик. От друга страна, поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Ето защо, законодателят е предвидил (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ) самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност. Упражняването на трудова дейност на управителя се доказва в хода на ревизионното производство.