КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1-4;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 3 и ал. 4
ОТНОСНО:Поставени въпроси по прилагане на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /Загл. изм.-ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г./
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ” ……..26.10.2010 г., Ви уведомяваме за следното:
В постъпилото запитване поставяте въпроси по прилагане разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, в редакцията след направеното изменение, в сила от 01.01.2010 г. /доп. ДВ., бр. 2 от 2010 г./. Интересувате се, доколко текстът на изречение трето от посочената норма е приложим в случаите, при които осигуряването възниква преди 01.01.2010 г. Въпросите подкрепяте с примерни казуси, чието решаване опира до прилагането на нормативна уредба, претърпяла редица промени през разглежданите периоди /2005 г.-2010 г./ Касае се за упражняване на права от самоосигуряващи се лица във връзка с определяне вида на осигуряването им чрез декларация, подадена след установения срок. Предвид изложеното, указания с оглед упражняването на тези права, могат да бъдат дадени само по конкретна и напълно изяснена фактическа обстановка. Поради това, изразяваме само принципно становище по запитването:
По първи въпрос:
Правото на самоосигуряващите се лица /лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО/ да избират вида на осигуряването си /осигурените рискове, за които да се осигуряват/ се реализира по ред, определен в чл. 1, ал. 3 /изм. – ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010г./ и ал. 4 /нова – ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г./ от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, в редакцията от 01.01.2002 г. до 31.12.2006 г., видът на осигуряването се определя със заявление, което се подава от осигурения в териториалното поделение на НОИ /от 01.01.2006 г. в ТД на НАП/ в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Видът на осигуряването може да се променя със заявление, подадено до края на месеца, предхождащ месеца на промяната.
Алинея 3 на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ е изменена, в сила от 01.01.2007 г. /изм. – ДВ, бр. 15 от 2007г./ като изречение второ от същата преминава в новосъздадената ал. 4 със следното съдържание:
Ал. 4 /нова – ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г./ – Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година. Срокът за подаване на декларацията по чл. 1, ал. 4 от наредбата за 2007г. е удължен до 28.02.2007 г. /§ 11 от ЗР на ПМС № 24 от 06.02.2007 г./.
В сила от 01.01.2008 г., в текста на чл. 1, ал. 3 /доп. – ДВ, бр. 17 от 2008 г./ е добавено изречението: При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
В сила от 01.01.2010 г., е внесена още една промяна в чл. 1, ал. 3 /доп. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./ – разпоредбата е допълнена с изречение трето: При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
Следва да отбележим, че материално-правните норми, каквато е разпоредбата на чл. 1, ал. 3 и 4 от НООСЛБГРЧМЛ, по правило нямат обратно действие. Те се прилагат само занапред, за правата и задълженията, възникнали след влизане на закона в сила. По изключение законодателят може да придаде обратно действие на един материален закон – като предвиди изрично, че същият се прилага и за заварени правоотношения, което по принцип е изключение и в практиката се наблюдава много рядко – само когато са налице съображения за справедливост или целесъобразност. Материално-правните норми са тези, които определят съдържането на субективни права, условията за тяхното възникване, изменение или погасяване. Чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ е материално-правна норма, с която се определят предпоставките и условията за възникване на субективни права на самоосигуряващите се лица – правото да определят вида на осигуряването си и правото да го променят. Следователно, действието на чл. 1, ал. 3 и 4 от НООСЛБГРЧМЛ трябва да се счита само занапред – от датата на влизане в сила на съответните промени.
От цитираните разпоредби е видно, че е налице пряка връзка между задължението за подаване на декларация в определен срок от самоосигуряващото се лице и правото му да избере да се осигурява за един или за повече осигурени социални рискове. Тъй като разпоредбите на чл. 1, ал. 3 и 4 от наредбата са императивни, ако не бъде упражнено правото по посочените разпоредби в установените в тях срокове, същото се преклудира. Преклудирането погасява правото на съответното лице да избере да се осигурява за по-високия осигурен риск – за общо заболяване и майчинство или да промени вида на осигуряването си /независимо в каква посока/. Обръщаме внимание, че минималният осигурен риск – само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт е задължителен за лицата, когато упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, дори и да не е подадена декларация в ТД на НАП /ТП на НОИ/.
От изложеното следва, че когато едно самоосигуряващо се лице подаде декларация в компетентната ТД на НАП за започване/възобновяване на трудова дейност след изтичане на законоустановения 7-дневен срок, с която заявява каква осигурителна вноска ще внася – само за фонд «Пенсии» или и за фонд «Общо заболяване и майчинство», по аргумент на противното, че не е упражнено правото на избор по чл. 1, ал. 3 или 4 от наредбата, приемаме, че:
?осигуряването ще се осъществява само за минимално определените като задължителни осигурителни рискове при започване на дейността;
?осигуряването ще продължи за същите рискове, за които лицето се е осигурявало преди прекъсването на дейността, при възобновяване на дейността.
По отношение на втория поставен въпрос в запитването следва да имате предвид становището, изразено в писмо Изх. № 24-31-229/13.11.2007 г. на ЦУ на НАП, копие от което прилагаме към настоящото писмо.
‘