КСО: чл. 6, ал. 2; чл. 6, ал.7 и 8;
ЗБДОО: чл. 8, ал.1, т. 2;
ДОПК: чл. 17, ал. 3; чл. 110, ал. 1 и 3;
ОТНОСНО: Определяне на минимален месечен осигурителен доход на самоосигуряващо се лице
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. … с вх. № ………… от 01.10.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
От изложеното в писмото Ви се установява следната фактическа обстановка:
Получили сте задължителни предписания от НОИ да коригирате месечния осигурителен доход, определен от облагаемия доход в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, върху който са внасяни авансови осигурителни вноски, от самоосигуряващи се лица – адвокати, членове на касата. Сочите още, че има разминаване в изискванията на НАП и НОИ, относно определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия (адвокат), въз основа на декларираните доходи в Приложение № 3, Таблица 6 и Таблица 7. Пояснявате, че в Таблица 7 са включени доходи от адвокатска дейност, за която има издадени служебни бележки от консултираната страна.
Поставяте въпроса, как следва да се определи минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия – адвокат, съобразно облагаемия доход за съответната година, посочен само в Таблица 6 или от Таблица 6 и Таблица 7 на Приложение № 3 от ГДД по ЗДДФЛ.
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по поставениятвъпрос:
Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски по ред, определен в чл. 6, ал. 7 и ал. 8 от КСО:
?авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;
?определят окончателен размер на месечния осигурителен доход – въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО посл.изм. ДВ бр. 98/2010 г.) със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) се определят:
?максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
?минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица, определен съобразно облагаемия им доход за дейността като самоосигуряващо се лице.
В чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2013 г. са въведени диференцирани минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2011 г. като самоосигуряващи се лица:
а) до 5400 лв. – 420 лв.;
б) от 5401 лв. до 6500 лв. – 450 лв.;
в) от 6501 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;
г) над 7500 лв. – 550 лв.
При определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответната календарна година участват доходи, придобити от лицата в резултат на дейността им като самоосигуряващи се, които подлежат на облагане с данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Освен диференциран, в определени случаи е предвиден фиксиран минимален месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица – например за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2011 г., за започналите дейност през 2012 и 2013 г., както и за земеделските производители.
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2011 г., както и за започналите дейност през 2012 и 2013 г. е 420 лв.
На основание изложената фактическа обстановка в запитването и съгласно цитираните разпоредби, следва че при определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице (адвокат) за 2013 г. следва да се включи само облагаемия доход от упражняване на свободна професия, деклариран в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г., Приложение № 3, Таблица 6 – Доходи от упражняване на свободна професия, на ред 6.10 от таблицата (намален с разходите за дейността).
В Приложение № 3, Таблица 7 – Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения, се посочват данни за придобития доходот правоотношения, които не са трудови правоотношения и не са упражняване на занаят или свободна професия по смисъла на ЗДДФЛ, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическото лице, което не е едноличен търговец.
В този смисъл възнагражденията, получени по извънтрудови правоотношения, не са доходи от упражняването на свободна професия, тоест не са от дейността на самоосигуряващото се лице. Поради което, те не следва да участват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2013 г.
В запитването Ви е посочено също, че в Приложение № 3, Таблица 7 – Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения, са включени доходи от адвокатска дейност, за която има издадени служебни бележки от консултираната страна, на лицата упражняващи свободна професия – адвокати, поради което считаме че е необходимо да се установи действителният характер на получените доходи от самоосигуряващите се лица поотделно, за всеки конкретен случай. Следва да се установи по безспорен начин каква част от сумите, посочени в Таблица 7 на Приложение № 3 към ГДД по ЗДДФЛ, лицата са получили от дейността си като упражняващи свободна професия – адвокат в качеството на самоосигуряващи се лица; каква част от тях е от дейност, различна от тази за която са регистрирани като упражняващи свободна професия; правилно ли са декларирани доходите в Таблица 6 и Таблица 7 на Приложение № 3 и др.
Съгласно чл. 110, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице (чл. 110, ал. 3 от ДОПК). Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. В този смисъл характерът на придобитите и декларирани в ГДД по ЗДДФЛ доходи от самоосигуряващото се лице се доказва в хода на съответното производство.
Без оглед гореизложеното, в случай на бъдещи Ваши запитвания до Националната агенция за приходите Ви обръщаме внимание, че писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, поради което за да получите конкретен отговор на запитване то трябва да бъде подписано от лице, представляващо подателя или от негов пълномощник с приложено писмено пълномощно, удостоверяващо представителната му власт.
‘