О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
гр. София, 20.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трeто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. д. № 347/2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 и чл. 242 ГПК и чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Х. А. Сабра, в качеството му на управител на [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу определение № 176 от 13.01.2012 г. /датата е поправена в производство по реда на чл. 247 ГПК/ на Пловдивски окръжен съд, Въззивно гражданско отделение, девети състав, постановено по в. ч. гр. д. № 107/2012 г. по описа на същия съд.
С обжалваният съдебен акт е потвърдено: 1. Разпореждане № 54306 от 31.10.2011 г. по гр. д. № 8139/2010 г. на Пловдивски районен съд, с което въззивната жалба на [фирма] срещу постановеното по делото решение № 3156 от 20.09.2011 г. е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, като просрочена; 2. Разпореждане от 30.09.2011 г. на Пловдивски районен съд, постановено по същото гражданско дело, с което на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на обжалваното първоинстанционно решение; 3. Оставена е без разглеждане подадената от [фирма] частна жалба с вх. № 44196/11.11.2011 г. срещу определение от 14.10.2011 г. по гр. д. № 8139/2010 г. на Пловдивски районен съд, с което дружеството е осъдено да заплати на съда държавна такса и такса за служебно издаване на изпълнителен лист, прекратено е производството по в. ч. гр. д. № 107/2012 г. на ОС – Пловдив и жалбата е върната на първоинстанционния съд за администриране на същата съгласно чл. 275 и чл. 276 ГПК.
С частната жалба се обжалва изцяло определението на Пловдивски окръжен съд и се иска неговата отмяна. Излагат се доводи, че същото е нищожно, недопустимо и неправилно, като постановено в противоречие с процесуални правила. Жалбоподателят счита, че не е бил редовно уведомен за последното по делото съдебно заседание, на което е била обявена датата за постановяване на решение по делото, с оглед на което му е нарушено правото на защита, както и че е недопустимо пропускът на съда да постанови предваритално изпълнение в диспозитива на решението, да се поправя с допълнително разпореждане на съдията-докладчик по делото.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът счита, че обжалваното определение на Пловдивски окръжен съд следва да се допусне до касационен контрол 1. като нищожно, поради липса на компетентност на постановилия първоинстанционното решение съдия докладчик да допуска предварително изпълнение на същото с допълнително разпореждане; 2. като недопустимо, поради липса на надлежно упълномощаване на процесуалния представител на жалбоподателя в производството пред Пловдивски районен съд и с нарушеното му в тази връзка право на защита; 3. въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, а именно: Допустимо ли е за първи път с разпореждане да се допусне предварително изпълнение на съдебно решение, ако това не е сторено в диспозитива на същото, или това следва да стане по друг ред, при условията на съзтезателност; Може ли да се приеме, че страната е редовно представлявана и респективно редовно уведомена за датата, от която започва да тече срока за обжалване на постановеното решение, при липса на надлежно доказателство за представителна власт. Първият въпрос според касатора е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По втория въпрос не се уточнява основание за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК.
За ответника по частната жалба Т. С. Т. не е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд и е частично допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК констатира, че не са налице предпоставки за допускане до касационен контрол определение № 176 от 13.01.2012 г. по в. ч. гр. д. № 107/2012 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която са потвърдени разпореждане № 54306 от 31.10.2011 г. и разпореждане от 30.09.2011 г., постановени по гр. д. № 8139/2010 г. на Пловдивски районен съд. Съображенията за това са следните:
Обжалваното определение е валидно и допустимо.
Наведеното от жалбоподателя възражение за нищожност на обжалвания съдебен акт е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решение, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обещетение за работа. Нормата е императивна, с оглед социалния характер на присъдените обещетения и съдът е длъжен да допусне предварително изпълнение на решението в посочените случаи ex legе. При пропуск, съдът може да стори това с последващо определение или разпореждане, било по негов почин или по молба на заинтересована страна.
Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради липса на представителна власт. Наличието на представителна власт е процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните и съдът следи служебно за наличието й. Първоинстанционният съд е сторил това. В случая, представителната власт по отношение на ответното дружество [фирма] е доказана с приложеното по гр. д. №8139/2010 г. на Пловдивски районен съд /л. 29/ копие от адвокатско пълномощно на адвокат А. П. Д., включваща процесуално представителство по същото дело. Няма данни, дружеството-касатор да е оттеглило пълномощието, с оглед на което действията извършени от процесуалния представител /вкл. и подаването на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение/ да се считат за неизвършени и да не се вземат предвид от съда.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Жалбоподателят не е посочил, нито е приложил съдебна практика относно твърденията, че заявените в изложението процесуалноправни въпроси са решавани противоречиво от съдилищата /в този смисъл ТР №1/2009 г., ВКС, ОСГТК/. Липсва позоваване на друга от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивното определение в частта, с която е оставена без разглеждане и е върната на първоинстанционния съд за администриране подадената от касатора частна жалба с вх. № 44196/11.11.2011 г. не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията съдебни актове, визирани в разпоредбата на чл. 274 и сл. ГПК. То не е определение, преграждащо развитието на делото, нито неговата обжалваемост е предвидена изрично в закона. В тази част частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото-да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 176 от 13.01.2012 г. /с поправена дата в производство по реда на чл. 247 ГПК/ на Пловдивски окръжен съд, Въззивно гражданско отделение, девети състав, постановено по в. ч. гр. д. № 107/2012 г. по описа на същия съд в частта, с която са потвърдени разпореждане № 54306 от 31.10.2011 г. и разпореждане от 30.09.2011 г., постановени по гр. д. № 8139/2010 г. на Пловдивски районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Х. А. Сабра, в качеството му на управител на [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес за кореспонденция: [населено място] 1407, р-н Л., [улица] частна касационна жалба срещу определение № 176 от 13.01.2012 г.
/с поправена дата в производство по реда на чл. 247 ГПК/ на Пловдивски окръжен съд, Въззивно гражданско отделение, девети състав, постановено по в. ч. гр. д. № 107/2012 г. по описа на същия съд в частта, с която е оставена без разглеждане и е върната на първоинстанционния съд за администриране подадената от касатора частна жалба с вх. № 44196/11.11.2011 г. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване пред друг тричленен сътав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: