О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 584
София, 10 май 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1337/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ОУ „ Н. Й. В.”, [населено място], подадени чрез адв. Т. К. с вх. № 1680/02.08.2012 год. и адв. С. С. с вх. № 1834/22.08.2012 год. , срещу решение № 311/05.07.2012 год. по гр.д. №242/2012 год. на Софийски окръжен съд, в частта в която след като частично е отменено решението по гр.д №466/2003 год. на Ботевградския районен съд е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със Заповед № РД 08-03/08.04.2011 год. на Началника на Регионален инспекторат по образованието – София област, с която на П. К. Кочкова е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” , същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Директор” в основно училище „Н. Й. В.”, [населено място] и училището е осъдено да заплати сумата от 2 498,82 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода 08.04.-01.05.2011 год. и обезщетение за разликата между полученото от нея трудово възнаграждение като старши учител при ПГ по К., [населено място] и възнаграждението, което би получавала на заеманата преди уволнението длъжност , ведно със законната лихва върху сумата от 18.04.2011 год. до окончателното й изплащане.
В касационните жалби се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения , необоснованост и нарушение на материалния закон. С касационните жалби се представят изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация П. К. Кочкова от [населено място] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване.
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Според изложението, представено с касационна жалба с вх. № 1680/02.08.2012 год. с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС / основание по чл. 280,ал.1 ГПК/ по следните процесуалноправни въпроси :
1. Как следва да процедира въззивният съд съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК в случай, че в жалбата са указани пороците на първоинстанционното решение , но същите не са подробно мотивирани , т.е. чл. 269 ГПК дава ли възможност на въззивния съд да не преценява изцяло правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част след като не са указани пороците на същото решение или тези пороци не са в достатъчна степен мотивирани.
2. Длъжен ли е въззивният съд съобразно нормите на чл. 6,ал.2 и чл. 269 ГПК при постановяване на съдебния си акт да не излиза извън очертаните с въззивната жалба предели на правния спор и да реши същия само въз основа на тези установени по делото обстоятелства, по които страните са имали възможност да изразят становищата си.
Представена е задължителна практика на ВКС – решения постановени по чл. 290 ГПК ,описани в изложението, съгласно които въззивнитя съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част . По останалите въпроси , отнасящи се до неговата правилност, той е ограничен от посоченото във въззивната жалба.При липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба съдът не е задължен да извършва служебно проверка на правилността на първоинстанционното решение.
Посочено е , че с в случая в нарушение на чл. 269 ГПК и в противоречие със посочената задължителна практика въззивният съд се е произнесъл по спора, излизайки извън правомощията си, тъй като въззивната жалба , с която е бил сезиран е бланкетна .
Сочи се също така, че по въпроси свързани със задълженията на съда да обсъди и прецени доводите на страните в мотивите си и да постанови решението си въз основа на всички доказателства по делото, съдът се е произнесъл в противоречие с друга задължителна практика на ВКС, материализирана в изрично посочени решения , постановено при условията на чл. 290 ГПК. В тази връзка изтъква, че с постановяване на въззивното решение съдът не се е произнесъл по наведените от тази страна доводи във връзка с т. нар. „ограничен въззив”.
Според касатора с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС, което обосновава основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК и по следните материално – правни въпроси:
1. Нарушени ли са изискванията на чл. 195,ал.1 КТ относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание чрез посочване на периода на извършване на нарушението, а не на конкретна дата.
2. Кога е нарушено изискването за посочване на време на извършване на дисциплинарното нарушение.
3. Следва ли работодателят да докаже спазването на процедурата по чл. 193,ал.1 КТ за всяко едно от визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения за да бъде законосъобразно дисциплинарното уволнение.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията му по чл. 288 ГПК , счита, че формулираните от касатора процесуалноправни въпроси на практика имат характер на оплаквания за допуснати процесуални нарушения. Доколкото същите имат отношение към правилността на постановеното решение / чл. 281,т.3 ГПК/ , могат да бъдат обсъждани в евентуално производство по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство по допустимост на касационното обжалване. Независимо от това следва да се посочи, че тези оплаквания са неоснователни, доколкото въззивната жалба макар и бланкетна съдържа оплаквания за непълнота на доказателствата , допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила , необоснованост и противоречие на решението със закона. С оглед на това съдът е бил длъжен да извърши цялостна проверка на обжалваното решение във връзка с тези оплаквания. Предвид на това не е налице нарушение на принципа за „ограничения въззив” – въззивният съд не е излязъл извън оплакванията на жалбоподателя. Освен това обсъжданите от въззивната инстанция пороци на заповедта за уволнение са визирани в исковата молба.
Досежно поставените материалноправни въпроси:
За да има характер на „правен въпрос” по см. на чл. 280,ал.1 ГПК формулираният процесуалноправен или материалноправен въпрос следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора / виж. т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. В случая в мотивите на въззивното решение съдът е направил констатация, че в заповедта за уволнение не е посочено време на извършване на нарушенията с изключение на това по т.4 от заповедта, което е в нарушение на императивното изискване на чл. 195,ал.2 К. относно задължителното съдържание на заповедта за дисциплинарно уволнение. Съдът е приел, обаче, че процесната заповед за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна на други основания , а именно: прието е, че нарушенията по т.1 , т.3 и т.5 от заповедта не са извършени; нарушението по т.2 е наложено след преклузивния срок по чл. 194,ал.1 КТ, а нарушенията по т.4 и 6 от не представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина по см. на чл. 189,ал.1 КТ, респ. тяхната тежест на съответства на тежестта на наложеното наказание. С оглед на това поставените под №1 и 2 материалноправни въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивният съд относно незаконосъобразността на уволнителната заповед .
По отношение на нарушението по т.7 „системни закъснения и преждевременно напускане на работа за три и повече часа” на посочените в заповедта дати, съдът е приел, че работодателят не е установил в процеса , че е спазена разпоредбата на чл. 193 ГПК- преди налагането на съответното дисциплинарно наказание да се поискат обяснения от работника или служителя за вменяваното му дисциплинарно нарушение.Доколкото това изискване е императивно, неговото неспазване според въззивният съд е довело до незаконосъобразност на заповедта за уволнение.
С оглед на това формулираният под № 3 материалноправен въпрос: „Следва ли работодателят да докаже спазването на процедурата по чл. 193,ал.1 КТ за всяко едно от визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения за да бъде законосъобразно дисциплинарното уволнение ?”, е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и е обуславящ за изхода на спора. По отношение на него обаче не е доказано соченото от касатора основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал. 1,т.1 КТ , доколкото не е разрешен в противоречие с Р №257/10.06.2010 год. по гр.д. №3681/2008 год., ВКС, ІІІ г.о., постановено при условията на чл. 290 ГПК. С цитираното решение не се отрича правилото на чл. 193 КТ. С оглед конкретната фактическа обстановка по делото обаче е прието, че заповедта за дисциплинарно уволнение не е незаконна, доколкото по отношение на две от установените в процеса дисциплинарни нарушения тази процедура е изпълнена и същите са достатъчно тежки за да обосноват дисциплинарно уволнение .
С оглед на изложеното не са налице предвидените от закона комулативни условия за допустимост на касационното обжалване – формулиране на правен въпрос / процесуалноправен или материалноправен/,по отношение на който да е изпълнено някое от основанията по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК .
По изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване , представено с касационна жалба на ОУ „Н. Й. В.” , [населено място], чрез адв. С. С. с вх. № 1834/22.08.2012 год.:
С това изложение касаторът формулира пет правни въпроса, които според него са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото / основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/ . В изложението обаче липсва каквато и да било обосновка на соченото основание. Съгласно т.3 от ТР №1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да за бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Липсата на обосновка в горния смисъл не дава възможност касационната инстанция да провери изпълнението на критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Предвид изложеното, касационната обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311/05.07.2012 год. по гр.д. №242/2012 год. на Софийски окръжен съд, в частта, в която след като частично е отменено решението по гр.д №466/2003 год. на Ботевградския районен съд е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със Заповед № РД 08-03/08.04.2011 год. на Началника на Регионален инспекторат по образованието – София област, с която на П. К. Кочкова е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” , същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Директор” в основно училище „Н. Й. В.”, [населено място] и училището е осъдено да заплати сумата от 2 498,82 лв., представляваща обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: