Регламент (ЕО) № 883/2004 – чл. 12(1);
Регламент (ЕО) № 987/2009 – чл. 15(1);
ДОПК – чл. 10, ал. 4, чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 5 и ал. 3, чл. 85
ОТНОСНО: Издаване на удостоверение А1 за приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …../18.06.2014 г., в което ни питате дали при командироване на заети лица в държава-членка на Европейския съюз (Германия) за период, по-малък от 30 календарни дни, е необходимо да бъде издадено удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство, отговаряме следното:
Дружество, установено в България, което командирова наети лица, за да работят на територията на други държави–членки, е задължено да уведоми за ситуацията компетентната териториална дирекция на НАП (основание чл. 15(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009). Уведомяването се извършва с подаване на формуляр по образец (Окд-236). Продължителността на изпращането (в случая за периоди до 30 дни) не освобождава предприятието от това задължение.
След влизане в сила от 28.06.2012 г. на Регламент (ЕС) № 456/2012, при получено уведомление по чл. 15(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 и наличие на задължителните условия, определени в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната териториална дирекция на НАП издава удостоверението А1, дори в случаите, когато издаване не е било поискано от заетото лице и/или работодателя.
Без оглед гореизложеното, Ви обръщаме внимание за следното:
Правата на задължените лица са регламентирани в чл. 17 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), сред които са: правото на безплатна информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения”, правото да получат информация за здравно-осигурителния им статус и осигурителния им доход, както и правото да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс (чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 5, букви „б” и „в” от ДОПК).
Съгласно чл. 85 от ДОПК регистрираните лица са длъжни да посочват идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от тях декларации, в цялата кореспонденция с НАП, както и когато това се изисква в нормативен акт.
Регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 – 4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър – чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър. Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец. Лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2, се идентифицират чрез служебен номер.
На основание чл. 10, ал. 4 от ДОПК лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно (не се изисква нотариална заверка на подписите).
Тъй като писмените становища ангажират администрацията на Националната агенция за приходите (чл. 17, ал. 3 от ДОПК), в случай на бъдещи Ваши запитвания до НАП, свързани с дейността на „………” ЕООД, е необходимо да удостоверите представителната си власт (пълномощно) или запитването да бъде подписано от управителя на дружеството.
‘