Определение №504 от 26.4.2011 по гр. дело №1608/1608 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 504

[населено място] 26.04. 2011 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1608 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община] срещу решение от 25.05.2010г., постановено по гр.д.№251/2010г. на К. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.03.2010г. по гр.д.№2232/2009г. на К. районен съд за уважаване на уважени предявения от С. З. Ф. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от безстопанствено куче.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. З. Ф. не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от С. З. Ф. срещу [община] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от безстопанствено куче.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с приложените решения на ВС, с които е прието, че при определяне вредите от непозволено увреждане съдът е длъжен служебно във всички случаи и без възражение на ответника да обсъди и приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. В случая с въззивното решение този въпрос не е разрешен по различен начин. Т.е. не е налице противоречиво разрешаване на релевирания правен въпрос: дали съдът може да приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД служебно и без възражение на ответника.
С оглед изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.05.2010г., постановено по гр.д.№251/2010г. на К. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top