О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1392
София, 07.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 749/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Д. от [населено място] чрез адв. Д. Ф. срещу решение № 102/29.02.2012 год. по гр.д. № 160/2012 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 447/14.12.2011 год. по гр.д. № 670/2011 год. на Районен съд [населено място] в частта , с която са отхвърлени предявените от Н. И. Д. против [община] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й постановено със заповед на Кмета на [община] и за присъждане на обезщетение в размер на 3000 лв. за оставането и без работа в резултат на незаконното уволнение.
Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация [община] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Оспорва касационната жалба по същество в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне по въпросите : 1. Длъжен ли е решаващият въззивен съд да обсъжда фактите относно това дали реално е извършена преценка за годността на касаторката , при преценката за законосъобразност на уволнението; 2. Следва ли решаващият съд да провери дали кметът на [населено място] е бил в отпуск на 26.05.2010 год. и във връзка с резултатите от тази проверка да констатира дали законосъобразно и правилно е издадена атакуваната заповед.
При въведената факултативност на касационното обжалване за да се допусне такова страната следва да е формулирала материалнопправен или процесуално правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил изхода на спора, както и да е налице изпълнението на някой от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, което страната да е обосновала. Тези две изисквания са кумулативни като неизпълнението на едно от тях е пречка касационното обжалване да бъде допуснато / т.1 от ТР № 1/ 19.02.2010 год. по тълк. д. №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. .
От формулираните два въпроса само първият има характер на материалноправен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. По него въззивният съд е приел,че доколкото сключения между страните договор е по чл. 68,ал.1,т.1 / срочен договор/ във връзка с чл. 70 КТ / със срок на изпитване/, който е бил прекратен на осн. чл. 71 ал.1 КТ / прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване от страната в чиято полза е уговорен /,единственото изискване за законност на уволнението е прекратяването да е станало в срока за изпитване. Работодателят няма задължение да обосновава отрицателната си преценка за негодността на работника да изпълнява работата, нито има задължение да излага факти и обстоятелства на каква база е формирал тази своя оценка. Самият касатор признава, че тези изводи на съда са в съответствие с практиката на ВКС, но счита, че всеки случай е индивидуален и разглеждането на въпроса в решение, постановено при условията на чл. 290 ГПК , ще доразвие и промени тази практика . Следователно макар и да е не изрично посочено касаторът счита, че касационното обжалване по този въпрос следва да се допусне на осн. чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По формулирания въпрос въззивният съд действително се е произнесъл в съответствие с трайната практика на съдилищата и ВКС. Същата е единна и непротиворечива и не са налице предпоставките, обосноваващи нейната промяна или изоставяне / виж в тази връзка т. 4 от ТР №1/19.02.2009 год. по тълк.д. №1/2010год./
Вторият посочен въпрос няма характер на правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК , а на оплакване за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на относими към правилното решаване на спора обстоятелства, наведени от ищцата – касаторка, поради което не следва да се обсъжда в настоящото изложение. Извън казаното следва да се посочи, че обстоятелствата във връзка с отпуската на Кмета на общината са подробно изследвани и подложени на анализ с въззивното решение като съдът е приел, че на датата на която заповедта е издадена, Кметът на [община], не е бил в отпуск .
По изложените съображения не са налице законовите изисквания, обосноваващи допустимост на касационното обжалване и такова не следва да се допуска.
[община] е направила искане за присъждане на разноски, но доказателства, че такива са направени в настоящото производството, не са представени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102/29.02.2012 год. по гр.д. № 160/2012 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: