О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София , 06.02.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4978 по описа за 2013год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], с процесуален представител адв.К., срещу решение от 08.04.2013г., постановено по в.гр.д.№222/2013г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение от 04.02.2013г., постановено по гр.д.№4101/2012г. на Пазарджишки окръжен съд, са уважени предявените от Г. Д. П. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, последният – до размера 2032,32лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Г. Д. П., чрез процесуален представител адв.Г.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от Г. Д. П. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №9/23.08.2012г. на изп. директор на [фирма] на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „пазач” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ до размера 2032,32лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска.
Въззивният съд е приел, че по делото не е установено към момента на прекратяване на трудовото правоотношение да е бил налице фактическия състав на основанието за уволнение по чл.325, ал.1, т.9 КТ.
Жалбоподателят не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Поставеният въпрос: „бил ли е ищецът в невъзможност да изпълнява възложената му работа поради болестта, отразена в ЕР №1917 или по здравни противопоказания въз основа на същото решение на ТЕЛК, с оглед противопоказността на сменния режим на работа по отношение на заболяването му”, не представлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а отговорът му предпоставя преценка по същество на конкретния спор за законност на уволнението, поради което приложените от касатора съдебни решения не се поставят на обсъждане. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.04.2013г., постановено по в.гр.д.№222/2013г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: