ОТНОСНО: Документиране на получени субсидии за покриване на загуби
С Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № ……/14.11.2013г. в Дирекция ОДОП е изложена следната фактическа обстановка:
Транспортна фирма получава ежемесечно субсидия за покриване на загуби от централния бюджет чрез общината по реда на Наредба № 3 от 04.04.2005г. за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превози на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградски транспорт и транспорт в планински и други райони.
Предвид тази фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се издава фактура на общината за получената субсидия?
2. Ако не следва да се издава фактура, с какъв първичен документ следва да се документира получената субсидия?
3. Намира ли отражение този документ в дневника на продажбите и влияе ли върху размера на ползвания данъчен кредит?
Съобразявайки относимото данъчно законодателство и компетентност на НАП, изразявам следното принципно становище:
По прилагането на ЗДДС:
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Според чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, данъчни документи по смисъла на закона са фактура, известието към фактура и протокол.
Следва да имате предвидразпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, съгласно която, данъчната основа на доставката се увеличава с всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката.
Дефиниция на понятието “субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка“ е дадена в § 1, т. 15 от ДР на ЗДДС. В нея е посочено, че такива са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:
а/ покриване на загуби;
б/ финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.
В конкретният случай, доколкото средствата, които получавате са предназначени за покриване на загуби, същите не попадат в хипотезата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Предвид цитираната правна норма и обстоятелството, че липсва доставка между транспортната фирмаи Общината следва, че за получаваната бюджетна субсидия дружеството не е задължено да издава фактура.
Получаването на паричните средства следва да се документира с първичен счетоводендокумент, съдържащреквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството.
Получената субсидия би се отразила върху размера на ползвания данъчен кредит ако дружеството извършва облагаеми и освободени доставки. Това е така, тъй като тази сума ще участва при формирането на коефициента по чл.73, ал.2 от ЗДДС. Размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. Съгласно чл.73, ал.4, т.6 от ЗДДС, оборотът, отнасящ се за всички доставки и дейности на лицето, включва и размерът на получените субсидии, различни от тези, които се включват в данъчната основа.
По прилагането на ЗКПО:
Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ съдържа разпоредби относно документалното обосноваване на счетоводните разходи с оглед признаването им за данъчни цели. В конкретния случай в дружеството следва да се отчетат приходи, които постъпват по банков път със съответен платежен документ. За целите на документалното обосноваване на стопанските операции ЗКПО посочва, че следва да са приложени разпоредбите на чл. 7 от ЗСч.
Съгласно ал. 1 на чл. 7 от счетоводния закон първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
Разпоредбата на ал. 3 на чл. 7 от ЗСч приема, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по предходната алинея 1, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Видно от посоченото, в ЗСч няма разпоредба, която да определя конкретно наименование фактура за документално отразяване на стопанските операции, поради което и предвид факта, че дружеството Ви е регистрирано по реда на ЗДДС следва да спазвате изискванията на цитирания закон.
‘
Вх.№ 9600505 от 14.11.2013 РО ПЛОВДИВ Отг. ОУИ Пловдив | 96-00-505