О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 27.10.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3613/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Н., град П., подадена от пълномощника му адвокат Р, срещу въззивно решение №388 от 17.03.2008 г. по гр. дело № 2667/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното решение в частта , с която е уважен искът на касатора за заплащане на допълнително възнаграждение за работа по вътрешно съвместителство и по реда на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ искът е отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционното решение е оставено в сила в отхвърлителната част. Според въззивния съд ищецът не е доказал, че е работил по вътрешно съвместителство. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът смята, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпросите, касаещи прекратяване на правоотношението по вътрешно съвместителство. Необосновано е прието, че по делото не е доказано изпълняването на работа по вътрешно съвместителство. Липсва ясно установена практика по такива спорове, а служебните правоотношения са специфични и е нужно тяхното регулиране. Конкретно е посочено и представено решение №1169 от 08.02.2005 год. на ВАС по адм. дело №6487/2004 г., V г.о.
Ответникът по касационната жалба И. а. по лозата и виното, град С., оспорва жалбата.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Представено решение на ВАС, не е част от практиката на ВКС.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая касатора макар и да се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК не е развил никакви конкретни доводи в тази насока. В изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържа само едно от общите основания за незаконосъобразност по чл.281 ГПК – необоснованост. То само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е относимо към съществените материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона. Освен това изтъкваната от касатора необоснованост на въззивното решение не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК/ Обн. ДВ №59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото тя в крайна сметка се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос при липса на практика, в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решение №388 от 17.03.2008 г. по гр. дело № 2667/2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №388 от 17.03.2008 г. по гр. дело № 2667/2007 г. на Пловдивския окръжен съд по касационната жалба на Д. Т. Н., град П., подадена от пълномощника му адвокат Р.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.