Р Е Ш Е Н И Е
№ 418
гр.София, 14.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №357 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. И. от гр. С., срещу решението от 12.11.2007г. по гр.д. №264/2007г. на Габровски окръжен съд, в частта, с която след като е отменено решението от 15.06.2007г. по гр.д. №37/2007г. на Севлиевски районен съд, е допуснат до делба лек автомобил марка ”Ш”.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно в обжалваната част. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.
Ответникът по жалбата М. Н. И. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззивният Г. окръжен съд в обжалваната част от решението след като частично е отменил решението на първоинстанционния съд е допуснал делба на лек автомобил марка”Ш” при равни дялове на съделителите. Въззивният съд е приел, че е установена съсобствеността върху автомобила.
Въззивното решение е валидно, допустимо и правилно.
Производството е за делба – във фазата по допускане.
Установено е, че съделителите са бивши съпрузи – сключили са граждански брак на 07.10.1979г., прекратен с развод с влязло в сила съдебно решение на 27.12.2006г. По делото не е било спорно придобиването по време на брака на името на Т. И. на лек автомобил марка ”Ш” с договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 11.05.2001г., сключен между „М”АД /преименувана на „А”АД/, със седалище в гр. С. продавач и Т. И. – купувач за сумата 300лв., платена при сключване на договора. По делото не е бил спорен семейния произход на така заплатената сума. Касаторът е поддържал в инстанциите по същество възражение за частична трансформация на лични средства в автомобила. Позовавал се е на договор за наем № М63 от 02.06.1999г., сключен по отношение на същия автомобил между „М”АД като наемодател и наемодател „Г”ООД, в което касаторът е съдружник; приемо-предавателен протокол от 15.06.1999г., фактура от 11.06.1999г. за заплатена начална вноска по договора и платежни нареждания за заплащане на суми по договора, както и на протоколно решение на О. събрание на двамата съдружници на „Г”ООД от 30.05.2001г., съгласно което паричния дивидент на И. се заменя с процесния лек автомобил.
С договора от 02.06.1999г. е предоставен лек автомобил за временно ползване срещу заплащане на месечно възнаграждение за ползването за срока на договора съгласно Приложение №1 към договора. В договора е включена уговорка за придобиване на собствеността от „Г”ООД върху вещта след изтичане срока на договора, което го характеризира като договор за лизинг. Касаторът не е доказал в инстанциите по същество, че дружеството му е прехвърлило правата си по този договор, каквато възможност е предвидена и в самия договор. Решението на общото събрание на дружеството, на което той се позовава, е взето след като автомобилът му е продаден – след придобивния момент и правилно въззивният съд е приел, че въз основа на него не може да се приеме за установено влагането на средства с извънсемеен произход за придобиване на автомобила и техния размер /доколкото не са представени доказателства и за размера на вземането, вместо което касаторът твърди, че е придобил правото на изкупуване по договора за лизинг/. Представените доказателства за заплащане на месечните възнаграждения по договора за лизинг от лизингополучателя отделно и в съвкупност с останалите представени от касатора в инстанциите по същество доказателства не установяват преобразуването на лични средства в част от придобития по време на брака автомобил.
Съгласно чл.19, ал.1 от СК вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи. Съвместният принос се предполага до доказване на противното – чл.19, ал.3 от СК.становеният принцип СК за общност на вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити по време на брака, е съвместният принос. Ако единият от съпрузите няма принос в придобиването, то и съответните вещи, права върху вещи и влогове не са станали общи, а принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Тези обстоятелства обаче подлежат на доказване. В доказателствена тежест на съпруга, който се домогва да обори законовата презумпция за съвместния принос, е установяването на трансформацията на средства с личен произход в придобитата по време на брака вещ. В разглеждания случай такова доказване не е проведено и по делото не е установено по несъмнен начин преобразуването на лично на касатора имущество в придобития по време на брака лек автомобил, поради което правилно въззивният съд е приел възражението му по чл.21, ал.2 от СК за недоказано.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение, с което е допусната делба на лекия автомобил при равни квоти за страните и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 12.11.2007г. по гр.д. №264/2007г. на Габровски окръжен съд, в обжалваната част по допускане на делбата на лек автомобил марка ”Ш”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: